1 M oreover Job continued his parable, and said,

И Иов още продължи беседата си като казваше:

2 O h that I were as in months past, as in the days when God preserved me;

О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 W hen his candle shined upon my head, and when by his light I walked through darkness;

Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4 A s I was in the days of my youth, when the secret of God was upon my tabernacle;

Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 W hen the Almighty was yet with me, when my children were about me;

Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6 W hen I washed my steps with butter, and the rock poured me out rivers of oil;

Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 W hen I went out to the gate through the city, when I prepared my seat in the street!

Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8 T he young men saw me, and hid themselves: and the aged arose, and stood up.

Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9 T he princes refrained talking, and laid their hand on their mouth.

Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 T he nobles held their peace, and their tongue cleaved to the roof of their mouth.

Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 W hen the ear heard me, then it blessed me; and when the eye saw me, it gave witness to me:

Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 B ecause I delivered the poor that cried, and the fatherless, and him that had none to help him.

Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 T he blessing of him that was ready to perish came upon me: and I caused the widow's heart to sing for joy.

Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 I put on righteousness, and it clothed me: my judgment was as a robe and a diadem.

Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 I was eyes to the blind, and feet was I to the lame.

Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 I was a father to the poor: and the cause which I knew not I searched out.

Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 A nd I brake the jaws of the wicked, and plucked the spoil out of his teeth.

Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 T hen I said, I shall die in my nest, and I shall multiply my days as the sand.

Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

19 M y root was spread out by the waters, and the dew lay all night upon my branch.

Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 M y glory was fresh in me, and my bow was renewed in my hand.

Славата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 U nto me men gave ear, and waited, and kept silence at my counsel.

Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми.

22 A fter my words they spake not again; and my speech dropped upon them.

Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 A nd they waited for me as for the rain; and they opened their mouth wide as for the latter rain.

За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

24 I f I laughed on them, they believed it not; and the light of my countenance they cast not down.

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не <можаха да> потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.

25 I chose out their way, and sat chief, and dwelt as a king in the army, as one that comforteth the mourners.

Избирах пътя към тях, и седях пръв <помежду им, >И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.