1 T he words of king Lemuel, the prophecy that his mother taught him.

Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

2 W hat, my son? and what, the son of my womb? and what, the son of my vows?

Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

3 G ive not thy strength unto women, nor thy ways to that which destroyeth kings.

Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

4 I t is not for kings, O Lemuel, it is not for kings to drink wine; nor for princes strong drink:

Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете <да кажат:> Где е спиртното питие?

5 L est they drink, and forget the law, and pervert the judgment of any of the afflicted.

Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.

6 G ive strong drink unto him that is ready to perish, and wine unto those that be of heavy hearts.

Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

7 L et him drink, and forget his poverty, and remember his misery no more.

За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

8 O pen thy mouth for the dumb in the cause of all such as are appointed to destruction.

Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

9 O pen thy mouth, judge righteously, and plead the cause of the poor and needy.

Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

10 W ho can find a virtuous woman? for her price is far above rubies.

Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

11 T he heart of her husband doth safely trust in her, so that he shall have no need of spoil.

Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

12 S he will do him good and not evil all the days of her life.

Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

13 S he seeketh wool, and flax, and worketh willingly with her hands.

Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

14 S he is like the merchants' ships; she bringeth her food from afar.

Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

15 S he riseth also while it is yet night, and giveth meat to her household, and a portion to her maidens.

При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

16 S he considereth a field, and buyeth it: with the fruit of her hands she planteth a vineyard.

Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

17 S he girdeth her loins with strength, and strengtheneth her arms.

Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

18 S he perceiveth that her merchandise is good: her candle goeth not out by night.

Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

19 S he layeth her hands to the spindle, and her hands hold the distaff.

Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

20 S he stretcheth out her hand to the poor; yea, she reacheth forth her hands to the needy.

Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

21 S he is not afraid of the snow for her household: for all her household are clothed with scarlet.

Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

22 S he maketh herself coverings of tapestry; her clothing is silk and purple.

Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

23 H er husband is known in the gates, when he sitteth among the elders of the land.

Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

24 S he maketh fine linen, and selleth it; and delivereth girdles unto the merchant.

Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};

25 S trength and honour are her clothing; and she shall rejoice in time to come.

Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

26 S he openeth her mouth with wisdom; and in her tongue is the law of kindness.

Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

27 S he looketh well to the ways of her household, and eateth not the bread of idleness.

Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

28 H er children arise up, and call her blessed; her husband also, and he praiseth her.

Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, <казвайки>:

29 M any daughters have done virtuously, but thou excellest them all.

Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

30 F avour is deceitful, and beauty is vain: but a woman that feareth the Lord, she shall be praised.

Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

31 G ive her of the fruit of her hands; and let her own works praise her in the gates.

Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.