1 P aroles du roi Lemuel. Sentences par lesquelles sa mère l'instruisit.

Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

2 Q ue te dirai-je, mon fils? que te dirai-je, fils de mes entrailles? Que te dirai-je, mon fils, objet de mes voeux?

Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

3 N e livre pas ta vigueur aux femmes, Et tes voies à celles qui perdent les rois.

Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

4 C e n'est point aux rois, Lemuel, Ce n'est point aux rois de boire du vin, Ni aux princes de rechercher des liqueurs fortes,

Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете <да кажат:> Где е спиртното питие?

5 D e peur qu'en buvant ils n'oublient la loi, Et ne méconnaissent les droits de tous les malheureux.

Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.

6 D onnez des liqueurs fortes à celui qui périt, Et du vin à celui qui a l'amertume dans l'âme;

Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

7 Q u'il boive et oublie sa pauvreté, Et qu'il ne se souvienne plus de ses peines.

За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

8 O uvre ta bouche pour le muet, Pour la cause de tous les délaissés.

Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

9 O uvre ta bouche, juge avec justice, Et défends le malheureux et l'indigent.

Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

10 Q ui peut trouver une femme vertueuse? Elle a bien plus de valeur que les perles.

Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

11 L e coeur de son mari a confiance en elle, Et les produits ne lui feront pas défaut.

Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

12 E lle lui fait du bien, et non du mal, Tous les jours de sa vie.

Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

13 E lle se procure de la laine et du lin, Et travaille d'une main joyeuse.

Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

14 E lle est comme un navire marchand, Elle amène son pain de loin.

Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

15 E lle se lève lorsqu'il est encore nuit, Et elle donne la nourriture à sa maison Et la tâche à ses servantes.

При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

16 E lle pense à un champ, et elle l'acquiert; Du fruit de son travail elle plante une vigne.

Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

17 E lle ceint de force ses reins, Et elle affermit ses bras.

Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

18 E lle sent que ce qu'elle gagne est bon; Sa lampe ne s'éteint point pendant la nuit.

Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

19 E lle met la main à la quenouille, Et ses doigts tiennent le fuseau.

Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

20 E lle tend la main au malheureux, Elle tend la main à l'indigent.

Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

21 E lle ne craint pas la neige pour sa maison, Car toute sa maison est vêtue de cramoisi.

Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

22 E lle se fait des couvertures, Elle a des vêtements de fin lin et de pourpre.

Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

23 S on mari est considéré aux portes, Lorsqu'il siège avec les anciens du pays.

Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

24 E lle fait des chemises, et les vend, Et elle livre des ceintures au marchand.

Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};

25 E lle est revêtue de force et de gloire, Et elle se rit de l'avenir.

Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

26 E lle ouvre la bouche avec sagesse, Et des instructions aimables sont sur sa langue.

Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

27 E lle veille sur ce qui se passe dans sa maison, Et elle ne mange pas le pain de paresse.

Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

28 S es fils se lèvent, et la disent heureuse; Son mari se lève, et lui donne des louanges:

Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, <казвайки>:

29 P lusieurs filles ont une conduite vertueuse; Mais toi, tu les surpasses toutes.

Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

30 L a grâce est trompeuse, et la beauté est vaine; La femme qui craint l'Éternel est celle qui sera louée.

Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

31 R écompensez-la du fruit de son travail, Et qu'aux portes ses oeuvres la louent.

Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.