1 L e sort de l'homme sur la terre est celui d'un soldat, Et ses jours sont ceux d'un mercenaire.

Земният <живот> на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

2 C omme l'esclave soupire après l'ombre, Comme l'ouvrier attend son salaire,

Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

3 A insi j'ai pour partage des mois de douleur, J'ai pour mon lot des nuits de souffrance.

Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

4 J e me couche, et je dis: Quand me lèverai-je? quand finira la nuit? Et je suis rassasié d'agitations jusqu'au point du jour.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

5 M on corps se couvre de vers et d'une croûte terreuse, Ma peau se crevasse et se dissout.

Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

6 M es jours sont plus rapides que la navette du tisserand, Ils s'évanouissent: plus d'espérance!

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

7 S ouviens-toi que ma vie est un souffle! Mes yeux ne reverront pas le bonheur.

Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

8 L 'oeil qui me regarde ne me regardera plus; Ton oeil me cherchera, et je ne serai plus.

Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

9 C omme la nuée se dissipe et s'en va, Celui qui descend au séjour des morts ne remontera pas;

Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. <И така в цялата книга на Иов.>} няма да възлезе пак;

10 I l ne reviendra plus dans sa maison, Et le lieu qu'il habitait ne le connaîtra plus.

Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

11 C 'est pourquoi je ne retiendrai point ma bouche, Je parlerai dans l'angoisse de mon coeur, Je me plaindrai dans l'amertume de mon âme.

Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

12 S uis-je une mer, ou un monstre marin, Pour que tu établisses des gardes autour de moi?

Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

13 Q uand je dis: Mon lit me soulagera, Ma couche calmera mes douleurs,

Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 C 'est alors que tu m'effraies par des songes, Que tu m'épouvantes par des visions.

Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

15 A h! je voudrais être étranglé! Je voudrais la mort plutôt que ces os!

Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

16 J e les méprise!... je ne vivrai pas toujours... Laisse-moi, car ma vie n'est qu'un souffle.

Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 Q u'est-ce que l'homme, pour que tu en fasses tant de cas, Pour que tu daignes prendre garde à lui,

Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

18 P our que tu le visites tous les matins, Pour que tu l'éprouves à tous les instants?

Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

19 Q uand cesseras-tu d'avoir le regard sur moi? Quand me laisseras-tu le temps d'avaler ma salive?

До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

20 S i j'ai péché, qu'ai-je pu te faire, gardien des hommes? Pourquoi me mettre en butte à tes traits? Pourquoi me rendre à charge à moi-même?

Ако съм съгрешил, що правя <с това> на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

21 Q ue ne pardonnes-tu mon péché, Et que n'oublies-tu mon iniquité? Car je vais me coucher dans la poussière; Tu me chercheras, et je ne serai plus.

И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.