1 I s there not an appointed time to man upon earth? are not his days also like the days of an hireling?

Земният <живот> на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

2 A s a servant earnestly desireth the shadow, and as an hireling looketh for the reward of his work:

Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

3 S o am I made to possess months of vanity, and wearisome nights are appointed to me.

Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

4 W hen I lie down, I say, When shall I arise, and the night be gone? and I am full of tossings to and fro unto the dawning of the day.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

5 M y flesh is clothed with worms and clods of dust; my skin is broken, and become loathsome.

Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

6 M y days are swifter than a weaver's shuttle, and are spent without hope.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

7 O remember that my life is wind: mine eye shall no more see good.

Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

8 T he eye of him that hath seen me shall see me no more: thine eyes are upon me, and I am not.

Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

9 A s the cloud is consumed and vanisheth away: so he that goeth down to the grave shall come up no more.

Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. <И така в цялата книга на Иов.>} няма да възлезе пак;

10 H e shall return no more to his house, neither shall his place know him any more.

Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

11 T herefore I will not refrain my mouth; I will speak in the anguish of my spirit; I will complain in the bitterness of my soul.

Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

12 A m I a sea, or a whale, that thou settest a watch over me?

Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

13 W hen I say, My bed shall comfort me, my couch shall ease my complaints;

Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 T hen thou scarest me with dreams, and terrifiest me through visions:

Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

15 S o that my soul chooseth strangling, and death rather than my life.

Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

16 I loathe it; I would not live alway: let me alone; for my days are vanity.

Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 W hat is man, that thou shouldest magnify him? and that thou shouldest set thine heart upon him?

Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

18 A nd that thou shouldest visit him every morning, and try him every moment?

Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

19 H ow long wilt thou not depart from me, nor let me alone till I swallow down my spittle?

До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

20 I have sinned; what shall I do unto thee, O thou preserver of men? why hast thou set me as a mark against thee, so that I am a burden to myself?

Ако съм съгрешил, що правя <с това> на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

21 A nd why dost thou not pardon my transgression, and take away my iniquity? for now shall I sleep in the dust; and thou shalt seek me in the morning, but I shall not be.

И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.