1 M any a time have they afflicted me from my youth, may Israel now say:

(По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

2 M any a time have they afflicted me from my youth: yet they have not prevailed against me.

Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.

3 T he plowers plowed upon my back: they made long their furrows.

Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

4 T he Lord is righteous: he hath cut asunder the cords of the wicked.

<Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

5 L et them all be confounded and turned back that hate Zion.

Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

6 L et them be as the grass upon the housetops, which withereth afore it groweth up:

Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

7 W herewith the mower filleth not his hand; nor he that bindeth sheaves his bosom.

С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

8 N either do they which go by say, The blessing of the Lord be upon you: we bless you in the name of the Lord.

Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!