1 “ Many a time they have afflicted me from my youth,” Let Israel now say—

(По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

2 “ Many a time they have afflicted me from my youth; Yet they have not prevailed against me.

Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.

3 T he plowers plowed on my back; They made their furrows long.”

Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

4 T he Lord is righteous; He has cut in pieces the cords of the wicked.

<Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

5 L et all those who hate Zion Be put to shame and turned back.

Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

6 L et them be as the grass on the housetops, Which withers before it grows up,

Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

7 W ith which the reaper does not fill his hand, Nor he who binds sheaves, his arms.

С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

8 N either let those who pass by them say, “The blessing of the Lord be upon you; We bless you in the name of the Lord!”

Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!