1 N ow the serpent was more cunning than any beast of the field which the Lord God had made. And he said to the woman, “Has God indeed said, ‘You shall not eat of every tree of the garden’?”

А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

2 A nd the woman said to the serpent, “We may eat the fruit of the trees of the garden;

Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;

3 b ut of the fruit of the tree which is in the midst of the garden, God has said, ‘You shall not eat it, nor shall you touch it, lest you die.’”

но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

4 T hen the serpent said to the woman, “You will not surely die.

А змията рече на жената: Никак няма да умрете;

5 F or God knows that in the day you eat of it your eyes will be opened, and you will be like God, knowing good and evil.”

но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

6 S o when the woman saw that the tree was good for food, that it was pleasant to the eyes, and a tree desirable to make one wise, she took of its fruit and ate. She also gave to her husband with her, and he ate.

И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си <да яде> с нея, та и той яде.

7 T hen the eyes of both of them were opened, and they knew that they were naked; and they sewed fig leaves together and made themselves coverings.

Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.

8 A nd they heard the sound of the Lord God walking in the garden in the cool of the day, and Adam and his wife hid themselves from the presence of the Lord God among the trees of the garden.

И при <вечерния> ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

9 T hen the Lord God called to Adam and said to him, “Where are you?”

Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

10 S o he said, “I heard Your voice in the garden, and I was afraid because I was naked; and I hid myself.”

А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

11 A nd He said, “Who told you that you were naked? Have you eaten from the tree of which I commanded you that you should not eat?”

А <Бог> му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

12 T hen the man said, “The woman whom You gave to be with me, she gave me of the tree, and I ate.”

И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.

13 A nd the Lord God said to the woman, “What is this you have done?” The woman said, “The serpent deceived me, and I ate.”

И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

14 S o the Lord God said to the serpent: “Because you have done this, You are cursed more than all cattle, And more than every beast of the field; On your belly you shall go, And you shall eat dust All the days of your life.

Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки <вид> добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

15 A nd I will put enmity Between you and the woman, And between your seed and her Seed; He shall bruise your head, And you shall bruise His heel.”

Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

16 T o the woman He said: “I will greatly multiply your sorrow and your conception; In pain you shall bring forth children; Your desire shall be for your husband, And he shall rule over you.”

На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено <всяко> твое желание и той ще те владее.

17 T hen to Adam He said, “Because you have heeded the voice of your wife, and have eaten from the tree of which I commanded you, saying, ‘You shall not eat of it’: “Cursed is the ground for your sake; In toil you shall eat of it All the days of your life.

А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

18 B oth thorns and thistles it shall bring forth for you, And you shall eat the herb of the field.

Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

19 I n the sweat of your face you shall eat bread Till you return to the ground, For out of it you were taken; For dust you are, And to dust you shall return.”

С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

20 A nd Adam called his wife’s name Eve, because she was the mother of all living.

И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи.

21 A lso for Adam and his wife the Lord God made tunics of skin, and clothed them.

И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

22 T hen the Lord God said, “Behold, the man has become like one of Us, to know good and evil. And now, lest he put out his hand and take also of the tree of life, and eat, and live forever”—

И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -

23 t herefore the Lord God sent him out of the garden of Eden to till the ground from which he was taken.

затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

24 S o He drove out the man; and He placed cherubim at the east of the garden of Eden, and a flaming sword which turned every way, to guard the way to the tree of life.

Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.