1 W oe to the bloody city! It is all full of lies and robbery. Its victim never departs.

Горко на кръвнишкия град; Цял е пълен с лъжа и грабеж; Плячката не липсва.

2 T he noise of a whip And the noise of rattling wheels, Of galloping horses, Of clattering chariots!

Пукот на бичове <се чува>, и шум от тропот на колела, На тичащи коне, и на подскачащи колесници.

3 H orsemen charge with bright sword and glittering spear. There is a multitude of slain, A great number of bodies, Countless corpses— They stumble over the corpses—

Конникът се качва <с> лъскав меч и бляскаво копие; Има и много ранени и голямо число убити, и труповете са безчислени; Спъват се в труповете им.

4 B ecause of the multitude of harlotries of the seductive harlot, The mistress of sorceries, Who sells nations through her harlotries, And families through her sorceries.

<Това е> поради многото блудства на привлекателната блудница, Изкусна в баяния, Която продава народи чрез блудствата си, И племена чрез баянията си.

5 “ Behold, I am against you,” says the Lord of hosts; “I will lift your skirts over your face, I will show the nations your nakedness, And the kingdoms your shame.

Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще издигна полите ти върху лицето ти, И ще покажа на народите голотата ти, И на царствата срама ти.

6 I will cast abominable filth upon you, Make you vile, And make you a spectacle.

Ще хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся, И ще те поставя като позорище.

7 I t shall come to pass that all who look upon you Will flee from you, and say, ‘Nineveh is laid waste! Who will bemoan her?’ Where shall I seek comforters for you?”

Всички, които те гледат, ще бягат от тебе, И ще рекат: Ниневия запустя! Кой ще я оплаче? От где да потърся утешители за тебе?

8 A re you better than No Amon That was situated by the River, That had the waters around her, Whose rampart was the sea, Whose wall was the sea?

Ти по-добра ли си от Но Амон, Който лежеше между реките, Окръжен от води, Чието предстение бе Нил, И стената му Нилови <води>?

9 E thiopia and Egypt were her strength, And it was boundless; Put and Lubim were your helpers.

Етиопия и Египет бяха негова сила, и тя беше безгранична; Фут и ливийците бяха твои помощници.

10 Y et she was carried away, She went into captivity; Her young children also were dashed to pieces At the head of every street; They cast lots for her honorable men, And all her great men were bound in chains.

Но и той беше откаран, отиде в плен; Младенците му тоже бяха смазани По кръстопътищата на всичките улици; Хвърлиха жребие за почтените му мъже, И всичките му големци бидоха вързани с вериги.

11 Y ou also will be drunk; You will be hidden; You also will seek refuge from the enemy.

Също и ти ще се опиеш, Ще се скриеш, Ще потърсиш и ти защита против неприятеля.

12 A ll your strongholds are fig trees with ripened figs: If they are shaken, They fall into the mouth of the eater.

Всичките ти крепости ще бъдат <Като> смоковници с първозрелите <си> смокини; Ако се затресат, Ще паднат в устата на ядящия.

13 S urely, your people in your midst are women! The gates of your land are wide open for your enemies; Fire shall devour the bars of your gates.

Ето, людете ти всред тебе са жени; Портите на земята ти се отвориха широко на неприятелите ти; Огънят изпояде лостовете ти.

14 D raw your water for the siege! Fortify your strongholds! Go into the clay and tread the mortar! Make strong the brick kiln!

Извади си вода за обсадата, Уякчи крепостите си. Влез в калта и стъпчи глината, Поправи тухлената пещ.

15 T here the fire will devour you, The sword will cut you off; It will eat you up like a locust. Make yourself many—like the locust! Make yourself many— like the swarming locusts!

Там ще те изяде огън; Меч ще те отсече, Ще те изяде като изедника, Па и да се размножиш като изедника, Па и да се размножиш като скакалеца.

16 Y ou have multiplied your merchants more than the stars of heaven. The locust plunders and flies away.

(Умножила си търговците си Повече от небесните звезди;) <Както> изедникът опустоши и отлетя,

17 Y our commanders are like swarming locusts, And your generals like great grasshoppers, Which camp in the hedges on a cold day; When the sun rises they flee away, And the place where they are is not known.

<Така и> коронясаните ти са като скакалци, Които се настаняват на плетищата в студен ден, Но които, като изгрее слънцето бягат, И не се познава мястото гдето бяха.

18 Y our shepherds slumber, O king of Assyria; Your nobles rest in the dust. Your people are scattered on the mountains, And no one gathers them.

Пастирите ти задрямват, царю асирийски, Благородните ти лежат бездейни; Людете ти се разпръснаха по планините, И няма кой да ги събира.

19 Y our injury has no healing, Your wound is severe. All who hear news of you Will clap their hands over you, For upon whom has not your wickedness passed continually?

Няма лек за язвата ти; Раната ти е люта; Всички, които чуят вестта за тебе, Изпляскват с ръце поради тебе; Защото върху кого не е падало всякога нечестието ти?