1 A nd it came to pass, when the Lord was about to take up Elijah into heaven by a whirlwind, that Elijah went with Elisha from Gilgal.

И когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия отиде с Елисея от Галгал.

2 T hen Elijah said to Elisha, “Stay here, please, for the Lord has sent me on to Bethel.” But Elisha said, “ As the Lord lives, and as your soul lives, I will not leave you!” So they went down to Bethel.

И Илия рече на Елисея: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей рече: <Заклевам се> в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил.

3 N ow the sons of the prophets who were at Bethel came out to Elisha, and said to him, “Do you know that the Lord will take away your master from over you today?” And he said, “Yes, I know; keep silent!”

И пророческите ученици {Еврейски. Синовете на пророците; <и така из цялата глава.>}, които бяха във Ветил, излязоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, <който е бил> над тебе {Еврейски: От върху главата ти.}? А той каза: Да, зная това, мълчете.

4 T hen Elijah said to him, “Elisha, stay here, please, for the Lord has sent me on to Jericho.” But he said, “ As the Lord lives, and as your soul lives, I will not leave you!” So they came to Jericho.

Тогава Илия му рече: Елисее, седи тук, моля, защото Господ ме прати в Ерихон. А той рече: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. Така, дойдоха в Ерихон.

5 N ow the sons of the prophets who were at Jericho came to Elisha and said to him, “Do you know that the Lord will take away your master from over you today?” So he answered, “Yes, I know; keep silent!”

И пророческите ученици, които, бяха в Ерихон, дойдоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, <който е бил> над тебе? А той отговори: Да, зная това мълчете.

6 T hen Elijah said to him, “Stay here, please, for the Lord has sent me on to the Jordan.” But he said, “ As the Lord lives, and as your soul lives, I will not leave you!” So the two of them went on.

Тогава Илия му рече: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Иордан. А той каза: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. И тъй, отидоха и двамата.

7 A nd fifty men of the sons of the prophets went and stood facing them at a distance, while the two of them stood by the Jordan.

И петдесет мъже от пророческите ученици отидоха та застанаха насреща им от далеч. А те двамата застанаха при Иордан.

8 N ow Elijah took his mantle, rolled it up, and struck the water; and it was divided this way and that, so that the two of them crossed over on dry ground.

И като взе Илия кожуха си та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.

9 A nd so it was, when they had crossed over, that Elijah said to Elisha, “Ask! What may I do for you, before I am taken away from you?” Elisha said, “Please let a double portion of your spirit be upon me.”

И когато преминаха, Илия каза на Елисея: Искай какво да ти сторя преди да бъда отнет от тебе. И рече Елисей: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.

10 S o he said, “You have asked a hard thing. Nevertheless, if you see me when I am taken from you, it shall be so for you; but if not, it shall not be so. ”

А той рече: Мъчно нещо поиска ти; <но>, ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде.

11 T hen it happened, as they continued on and talked, that suddenly a chariot of fire appeared with horses of fire, and separated the two of them; and Elijah went up by a whirlwind into heaven.

И докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.

12 A nd Elisha saw it, and he cried out, “My father, my father, the chariot of Israel and its horsemen!” So he saw him no more. And he took hold of his own clothes and tore them into two pieces.

А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и конница негова! И не го видя вече. И хвана дрехите си та ги разкъса на две части.

13 H e also took up the mantle of Elijah that had fallen from him, and went back and stood by the bank of the Jordan.

И като дигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Иордан.

14 T hen he took the mantle of Elijah that had fallen from him, and struck the water, and said, “Where is the Lord God of Elijah?” And when he also had struck the water, it was divided this way and that; and Elisha crossed over.

И взе кожуха, който падна от Илия, та удари водата и рече: Где е Господ Израилевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина.

15 N ow when the sons of the prophets who were from Jericho saw him, they said, “The spirit of Elijah rests on Elisha.” And they came to meet him, and bowed to the ground before him.

А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха до земята.

16 T hen they said to him, “Look now, there are fifty strong men with your servants. Please let them go and search for your master, lest perhaps the Spirit of the Lord has taken him up and cast him upon some mountain or into some valley.” And he said, “You shall not send anyone.”

Тогава му рекоха: Ето сега, между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да не би да го е дигнал Господният Дух и го е хвърлил на някое бърдо или в някоя долина. А той каза: Не изпращайте.

17 B ut when they urged him till he was ashamed, he said, “Send them! ” Therefore they sent fifty men, and they searched for three days but did not find him.

Но като настояваха пред него толкоз щото се засрами, рече: Изпратете. Изпратиха, прочее, петдесет мъже, които търсиха три дена, но не го намериха.

18 A nd when they came back to him, for he had stayed in Jericho, he said to them, “Did I not say to you, ‘Do not go’?” Elisha Performs Miracles

И когато се върнаха при него, (защото той беше останал в Ерихон); рече им: Не ви ли казах: Не отивайте?

19 T hen the men of the city said to Elisha, “Please notice, the situation of this city is pleasant, as my lord sees; but the water is bad, and the ground barren.”

След това, гражданите казаха на Елисея: Виж, молим ти се, местоположението на тоя град е добро, както вижда господарят ни; но водата е лоша, а земята е безплодна.

20 A nd he said, “Bring me a new bowl, and put salt in it.” So they brought it to him.

А той рече: Донесете ми ново блюдо, и турете в него сол. И донесоха му.

21 T hen he went out to the source of the water, and cast in the salt there, and said, “Thus says the Lord: ‘I have healed this water; from it there shall be no more death or barrenness.’”

Тогава слезе при извора на водата та хвърли солта в него, като рече: Така казва Господ: Изцерих тая вода; не ще има вече от нея ни смърт ни безплодие.

22 S o the water remains healed to this day, according to the word of Elisha which he spoke.

Така водата биде изцерена, <каквато е и> до днес, според словото, което Елисей говори.

23 T hen he went up from there to Bethel; and as he was going up the road, some youths came from the city and mocked him, and said to him, “Go up, you baldhead! Go up, you baldhead!”

И от там той възлезе във Ветил; и като се качваше по пътя, излязоха из града малки деца та му се присмиваха, като му казваха: Качи се, плешиве! качи се, плешиве!

24 S o he turned around and looked at them, and pronounced a curse on them in the name of the Lord. And two female bears came out of the woods and mauled forty-two of the youths.

А той, като се озърна назад и ги видя, прокле ги в Господното име. И излязоха из дъбравата две мечки та разкъсаха от тях четиридесет и две деца.

25 T hen he went from there to Mount Carmel, and from there he returned to Samaria.

И от там отиде на планината Кармил, отгдето и се върна в Самария.