1 A nd it came to pass in those days, when there was no king in Israel, that there was a certain Levite staying in the remote mountains of Ephraim. He took for himself a concubine from Bethlehem in Judah.

В ония дни, когато нямаше цар в Израиля, имаше един левитин, който живееше на отвъдната страна на Ефремовата хълмиста земя, и който си беше взел наложница от Витлеем Юдов.

2 B ut his concubine played the harlot against him, and went away from him to her father’s house at Bethlehem in Judah, and was there four whole months.

Но наложницата му блудствува против него, и отиде си от него в бащината си къща във Витлеем Юдов, гдето остана около четири месеца.

3 T hen her husband arose and went after her, to speak kindly to her and bring her back, having his servant and a couple of donkeys with him. So she brought him into her father’s house; and when the father of the young woman saw him, he was glad to meet him.

И мъжът й стана, та отиде подир нея, за да й говори любезно и да я върне, <като водеше> със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато го видя бащата на младата, посрещна го с радост.

4 N ow his father-in-law, the young woman’s father, detained him; and he stayed with him three days. So they ate and drank and lodged there.

И тъст му, бащата на младата, го задържа, та преседя с него три дена; и ядоха и пиеха и пренощуваха там.

5 T hen it came to pass on the fourth day that they arose early in the morning, and he stood to depart; but the young woman’s father said to his son-in-law, “Refresh your heart with a morsel of bread, and afterward go your way.”

На четвъртия ден, като станаха рано, той се дигна да си иде; но бащата на младата рече на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си отидеш.

6 S o they sat down, and the two of them ate and drank together. Then the young woman’s father said to the man, “Please be content to stay all night, and let your heart be merry.”

И така, седнаха та ядоха и пиха двамата заедно; после бащата на младата рече на мъжа: Склони, моля, да пренощуваш, и нека се развесели сърцето ти.

7 A nd when the man stood to depart, his father-in-law urged him; so he lodged there again.

Обаче, човекът се дигна да си иде; но понеже тъст му настояваше пред него, той пак пренощува там.

8 T hen he arose early in the morning on the fifth day to depart, but the young woman’s father said, “Please refresh your heart.” So they delayed until afternoon; and both of them ate.

А на петия ден стана рано да си иде; но бащата на младата рече: Подкрепи, моля, сърцето си. И останаха догдето превали денят, като ядоха двамата.

9 A nd when the man stood to depart—he and his concubine and his servant—his father-in-law, the young woman’s father, said to him, “Look, the day is now drawing toward evening; please spend the night. See, the day is coming to an end; lodge here, that your heart may be merry. Tomorrow go your way early, so that you may get home.”

Сетне, когато човекът стана да си отиде - той и наложницата му и слугата му, рече тъст му, бащата на младата: Ето, сега денят преваля към вечер; пренощувайте, моля. Ето, денят е на свършване; пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си.

10 H owever, the man was not willing to spend that night; so he rose and departed, and came opposite Jebus (that is, Jerusalem). With him were the two saddled donkeys; his concubine was also with him.

Но човекът не склони да пренощува, а като стана, тръгна и дойде срещу Евус (който е Ерусалим), като <водеше> със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него.

11 T hey were near Jebus, and the day was far spent; and the servant said to his master, “Come, please, and let us turn aside into this city of the Jebusites and lodge in it.”

Когато се приближиха до Евус, денят беше много преминал; и слугата рече на господаря си: Дойди, моля, нека се отбием в тоя град на евусите, за да пренощуваме в него.

12 B ut his master said to him, “We will not turn aside here into a city of foreigners, who are not of the children of Israel; we will go on to Gibeah.”

Но господарят му рече: Няма да се отбием в град на чужденци, гдето не се намират от израилтяните, но ще заминем за Гавая.

13 S o he said to his servant, “Come, let us draw near to one of these places, and spend the night in Gibeah or in Ramah.”

Рече още на слугата си: Дойди, нека се приближим до едно от тия места, и ще пренощуваме в Гавая или в Рама.

14 A nd they passed by and went their way; and the sun went down on them near Gibeah, which belongs to Benjamin.

И тъй, те заминаха та вървяха; а зайде им слънцето близо при Гавая, която принадлежи на Вениамина.

15 T hey turned aside there to go in to lodge in Gibeah. And when he went in, he sat down in the open square of the city, for no one would take them into his house to spend the night.

И там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая; и когато влезе, седна край градската улица, защото никой не ги прибираше в къщата си, за да пренощуват.

16 J ust then an old man came in from his work in the field at evening, who also was from the mountains of Ephraim; he was staying in Gibeah, whereas the men of the place were Benjamites.

И, ето, един старец идеше вечерта от работата си на полето; и тоя човек беше от хълмистата земя на Ефрема и пришелствуваше в Гавая, а местните човеци бяха вениаминци.

17 A nd when he raised his eyes, he saw the traveler in the open square of the city; and the old man said, “Where are you going, and where do you come from?”

И като подигна очи и видя пътника на градската улица, старецът <му> каза: Къде отиваш? и от где идеш?

18 S o he said to him, “We are passing from Bethlehem in Judah toward the remote mountains of Ephraim; I am from there. I went to Bethlehem in Judah; now I am going to the house of the Lord. But there is no one who will take me into his house,

А той му рече: Ние заминаваме от Витлеем Юдов към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрема, отдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдов, и <сега> отивам за Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си.

19 a lthough we have both straw and fodder for our donkeys, and bread and wine for myself, for your female servant, and for the young man who is with your servant; there is no lack of anything.”

А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мене и за слугинята ти и за момчето, което е със слугите ти; нямаме нужда от нищо.

20 A nd the old man said, “Peace be with you! However, let all your needs be my responsibility; only do not spend the night in the open square.”

И старецът рече: Бъди спокоен; обаче, всичките ти нужди нека понеса аз; само да не пренощуваш на улицата.

21 S o he brought him into his house, and gave fodder to the donkeys. And they washed their feet, and ate and drank. Gibeah’s Crime

И така, той го въведе в къщата си, и даде зоб на ослите; а те си умиха нозете и ядоха и пиха.

22 A s they were enjoying themselves, suddenly certain men of the city, perverted men, surrounded the house and beat on the door. They spoke to the master of the house, the old man, saying, “Bring out the man who came to your house, that we may know him carnally! ”

Като веселяха сърцата си, ето, едни градски мъже, развратници, обиколиха къщата, блъскаха на вратата, и говореха на стареца домакин, казвайки: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем.

23 B ut the man, the master of the house, went out to them and said to them, “No, my brethren! I beg you, do not act so wickedly! Seeing this man has come into my house, do not commit this outrage.

А човекът, <то ест>, домакинът, излезе при тях та им каза: Не, братя мои! моля, недейте прави това зло; тъй като тоя човек е мой гост, {Еврейски: е възлязъл в къщата ми.} недейте струва това безумие.

24 L ook, here is my virgin daughter and the man’s concubine; let me bring them out now. Humble them, and do with them as you please; but to this man do not do such a vile thing!”

Ето дъщеря ми, девица, и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги, и сторете им каквото ви е угодно; но на тоя човек да не сторите едно такова безумно дело.

25 B ut the men would not heed him. So the man took his concubine and brought her out to them. And they knew her and abused her all night until morning; and when the day began to break, they let her go.

Но мъжете не искаха да го послушат; за това, човекът взе наложницата му та им я изведе вън; и те я познаха и обезчестяваха я цялата нощ дори до утринта, а като се зазори пуснаха я.

26 T hen the woman came as the day was dawning, and fell down at the door of the man’s house where her master was, till it was light.

И тъй призори жената дойде и падна при вратата на къщата на човека, гдето беше господарят й, <и там лежа> до съмване.

27 W hen her master arose in the morning, and opened the doors of the house and went out to go his way, there was his concubine, fallen at the door of the house with her hands on the threshold.

И на утринта господарят й стана та отвори вратата на къщата и излизаше, за да си отиде по пътя, и ето наложницата му паднала при вратата на къщата, и ръцете й на прага.

28 A nd he said to her, “Get up and let us be going.” But there was no answer. So the man lifted her onto the donkey; and the man got up and went to his place.

И рече й: Стани да си отидем. Но нямаше отговор. Тогава човекът я дигна на осела, и стана та отиде на мястото си.

29 W hen he entered his house he took a knife, laid hold of his concubine, and divided her into twelve pieces, limb by limb, and sent her throughout all the territory of Israel.

И като дойде в дома си, взе нож, хвана наложницата си, и я разсече член по член {Еврейски: според костите й.} на дванадесет части, и прати ги във всичките предели на Израиля.

30 A nd so it was that all who saw it said, “No such deed has been done or seen from the day that the children of Israel came up from the land of Egypt until this day. Consider it, confer, and speak up!”

И всички, които видяха това, думаха: Не е ставало, нито се е виждало такова нещо от деня, когато израилтяните излязоха из Египетската земя, до днес; размислете, прочее, затова, съветвайте се, и изказвайте се.