1 T hen David fled from Naioth in Ramah, and went and said to Jonathan, “What have I done? What is my iniquity, and what is my sin before your father, that he seeks my life?”

Тогава Давид побягна от Навиот у Рама, та дойде и рече пред Ионатана: Що съм сторил? Каква е неправдата ми? и какъв е грехът ми пред баща ти, та иска живота ми?

2 S o Jonathan said to him, “By no means! You shall not die! Indeed, my father will do nothing either great or small without first telling me. And why should my father hide this thing from me? It is not so! ”

А той му каза: Не дай, Боже! ти няма да умреш; ето баща ми не върши нищо, ни голямо ни малко, без да ми яви; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така.

3 T hen David took an oath again, and said, “Your father certainly knows that I have found favor in your eyes, and he has said, ‘Do not let Jonathan know this, lest he be grieved.’ But truly, as the Lord lives and as your soul lives, there is but a step between me and death.”

Обаче Давид се закле и рече: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: да не знае това Ионатан, за да се не наскърби; но <заклевам се> в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта.

4 S o Jonathan said to David, “Whatever you yourself desire, I will do it for you.”

Тогава Ионатан каза на Давида: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за тебе.

5 A nd David said to Jonathan, “Indeed tomorrow is the New Moon, and I should not fail to sit with the king to eat. But let me go, that I may hide in the field until the third day at evening.

И Давид каза на Ионатана: Ето, утре е новолуние, когато съм длъжен да седя с царя на ядене; но позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.

6 I f your father misses me at all, then say, ‘David earnestly asked permission of me that he might run over to Bethlehem, his city, for there is a yearly sacrifice there for all the family.’

Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бърже в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.

7 I f he says thus: ‘ It is well,’ your servant will be safe. But if he is very angry, be sure that evil is determined by him.

Ако рече така: Добре, тогава слугата ти ще има мир; но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.

8 T herefore you shall deal kindly with your servant, for you have brought your servant into a covenant of the Lord with you. Nevertheless, if there is iniquity in me, kill me yourself, for why should you bring me to your father?”

И тъй, покажи милост към слугата си; защото ти си въвел слугата си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, убий ме сам ти; защо да ме водиш при баща си?

9 B ut Jonathan said, “Far be it from you! For if I knew certainly that evil was determined by my father to come upon you, then would I not tell you?”

И рече Ионатан: Да ти не стане това никога; защото, ако бих узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го известя?

10 T hen David said to Jonathan, “Who will tell me, or what if your father answers you roughly?”

Тогава Давид рече на Ионатана: Кой ще ми извести, ако ти отговори баща ти сърдито?

11 A nd Jonathan said to David, “Come, let us go out into the field.” So both of them went out into the field.

А Ионатан рече на Давида: Дойди, да излезем на полето. И тъй, двамата излязоха на полето.

12 T hen Jonathan said to David: “The Lord God of Israel is witness! When I have sounded out my father sometime tomorrow, or the third day, and indeed there is good toward David, and I do not send to you and tell you,

И Ионатан каза на Давида: Господ Израилевият Бог <да бъде свидетел> ако, като изпитам баща си, утре около тоя час, или на третия ден, и, ето, има нещо добро за Давида, не изпратя тогава до тебе да ти го известя.

13 m ay the Lord do so and much more to Jonathan. But if it pleases my father to do you evil, then I will report it to you and send you away, that you may go in safety. And the Lord be with you as He has been with my father.

Така да направи Господ на Ионатана, да! и повече да притури, ако, в случай, че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя това, и не те отпратя, за да отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе както е бил с баща ми!

14 A nd you shall not only show me the kindness of the Lord while I still live, that I may not die;

И не само докато съм жив показвай към мене милост Господна,

15 b ut you shall not cut off your kindness from my house forever, no, not when the Lord has cut off every one of the enemies of David from the face of the earth.”

но и като умра, до века не отсичай милостта си от дома ми, даже и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели.

16 S o Jonathan made a covenant with the house of David, saying, “Let the Lord require it at the hand of David’s enemies.”

И така, Ионатан направи завет с Давидовия дом, <и рече>: Господ да изиска <това> чрез Давидовите неприятели!

17 N ow Jonathan again caused David to vow, because he loved him; for he loved him as he loved his own soul.

И Ионатан накара Давида да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.

18 T hen Jonathan said to David, “Tomorrow is the New Moon; and you will be missed, because your seat will be empty.

Тогава Ионатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.

19 A nd when you have stayed three days, go down quickly and come to the place where you hid on the day of the deed; and remain by the stone Ezel.

Като престоиш три дена, слез по-скоро и дойди на мястото, дето беше се скрил в деня, когато <разисквахме> оная работа, и седни при скалата Езил.

20 T hen I will shoot three arrows to the side, as though I shot at a target;

И аз ще изстрелям три стрели в страната й, като че стрелям в прицел;

21 a nd there I will send a lad, saying, ‘Go, find the arrows.’ If I expressly say to the lad, ‘Look, the arrows are on this side of you; get them and come’—then, as the Lord lives, there is safety for you and no harm.

и, ето, ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако река нарочно на момчето: Ето стрелите са отсам тебе, вземи ги; тогава ти дойди, защото има мир за тебе, и няма никаква беда - <заклевам се за това> в живота на Господа.

22 B ut if I say thus to the young man, ‘Look, the arrows are beyond you’—go your way, for the Lord has sent you away.

Но ако река на момчето така: Ето, стрелите са оттатък тебе, тогава иди в пътя си, защото Господ те е отпратил.

23 A nd as for the matter which you and I have spoken of, indeed the Lord be between you and me forever.”

А относно работата, която аз и ти сме говорили, ето, Господ да бъде <свидетел> между мене и тебе до века.

24 T hen David hid in the field. And when the New Moon had come, the king sat down to eat the feast.

И тъй, Давид се скри на полето; и когато дойде новолунието, царят седна <на трапезата> да яде.

25 N ow the king sat on his seat, as at other times, on a seat by the wall. And Jonathan arose, and Abner sat by Saul’s side, but David’s place was empty.

И като седна царят на мястото си, както винаги, на едно място при стената, Ионатан стана, и Авенир седна при Саула, а Давидовото място беше празно.

26 N evertheless Saul did not say anything that day, for he thought, “Something has happened to him; he is unclean, surely he is unclean.”

Саул, обаче, не каза нищо през оня ден, защото си каза: Ще му се е случило нещо, та не е чист; без друго ще е нечист.

27 A nd it happened the next day, the second day of the month, that David’s place was empty. And Saul said to Jonathan his son, “Why has the son of Jesse not come to eat, either yesterday or today?”

А на следния ден, вторият на месеца, Давидовото място <пак> беше празно; затова Саул рече на сина си Ионатана: Защо Есеевият син не дойде да яде ни вчера, ни днес?

28 S o Jonathan answered Saul, “David earnestly asked permission of me to go to Bethlehem.

И Ионатан отговори на Саула: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:

29 A nd he said, ‘Please let me go, for our family has a sacrifice in the city, and my brother has commanded me to be there. And now, if I have found favor in your eyes, please let me get away and see my brothers.’ Therefore he has not come to the king’s table.”

Пусни ме, моля, защото семейството ни има жертва в града, и брат ми ми заръча да ида; сега, прочее, ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми, моля, да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.

30 T hen Saul’s anger was aroused against Jonathan, and he said to him, “You son of a perverse, rebellious woman! Do I not know that you have chosen the son of Jesse to your own shame and to the shame of your mother’s nakedness?

Тогава гневът на Саула пламна против Ионатана, и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на тебе и за срам на майчината ти голота?

31 F or as long as the son of Jesse lives on the earth, you shall not be established, nor your kingdom. Now therefore, send and bring him to me, for he shall surely die.”

Защото, докато Есеевият син живее на земята, ни ти, ни царството ти, ще се утвърди. Затова прати сега та го доведи при мене, защото непременно ще умре.

32 A nd Jonathan answered Saul his father, and said to him, “Why should he be killed? What has he done?”

А Ионатан отговори на баща си Саула като му каза: Защо да се убие? що е сторил?

33 T hen Saul cast a spear at him to kill him, by which Jonathan knew that it was determined by his father to kill David.

А Саул хвърли копието на него, за да го удари, от което Ионатан разбра, че баща му беше решил да убие Давида.

34 S o Jonathan arose from the table in fierce anger, and ate no food the second day of the month, for he was grieved for David, because his father had treated him shamefully.

И така Ионатан стана от трапезата разярен от гняв, и не яде никаква храна втория ден на месеца; защото беше наскърбен за Давида, понеже баща му го беше опозорил.

35 A nd so it was, in the morning, that Jonathan went out into the field at the time appointed with David, and a little lad was with him.

И на утринта Ионатан излезе на полето, на мястото, което беше определил с Давида, и водеше със себе си едно малко момче.

36 T hen he said to his lad, “Now run, find the arrows which I shoot.” As the lad ran, he shot an arrow beyond him.

И рече на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И като тичаше момчето, той изстреля една стрела по-нататък от него.

37 W hen the lad had come to the place where the arrow was which Jonathan had shot, Jonathan cried out after the lad and said, “ Is not the arrow beyond you?”

И когато дойде момчето на мястото, гдето беше стрелата, която Ионатан изстреля, Ионатан викна след момчето казвайки: Не е ли стрелата по-нататък от тебе?

38 A nd Jonathan cried out after the lad, “Make haste, hurry, do not delay!” So Jonathan’s lad gathered up the arrows and came back to his master.

И Ионатан извика след момчето: Скоро побързай, не стой. И Ионатановото момче, като събра стрелите, дойде при господаря си.

39 B ut the lad did not know anything. Only Jonathan and David knew of the matter.

Но момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха работата.

40 T hen Jonathan gave his weapons to his lad, and said to him, “Go, carry them to the city.”

Тогава Ионатан даде оръжията си на момчето, което му <слугуваше>, и му каза: Иди занеси ги в града.

41 A s soon as the lad had gone, David arose from a place toward the south, fell on his face to the ground, and bowed down three times. And they kissed one another; and they wept together, but David more so.

А щом отиде момчето, Давид стана от <едно място> към юг, и като падна с лицето си на земята, поклони се три пъти; и целуваха се един друг и плакаха и двамата - а Давид твърде много.

42 T hen Jonathan said to David, “Go in peace, since we have both sworn in the name of the Lord, saying, ‘May the Lord be between you and me, and between your descendants and my descendants, forever.’” So he arose and departed, and Jonathan went into the city.

И Ионатан каза на Давида: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господното име, като казахме: Господ да бъде <свидетел> между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство до века! И <Давид> стана та си отиде; а Ионатан влезе в града.