1 N ow Korah the son of Izhar, the son of Kohath, the son of Levi, with Dathan and Abiram the sons of Eliab, and On the son of Peleth, sons of Reuben, took men;

А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци,

2 a nd they rose up before Moses with some of the children of Israel, two hundred and fifty leaders of the congregation, representatives of the congregation, men of renown.

дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.

3 T hey gathered together against Moses and Aaron, and said to them, “ You take too much upon yourselves, for all the congregation is holy, every one of them, and the Lord is among them. Why then do you exalt yourselves above the assembly of the Lord ?”

Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?

4 S o when Moses heard it, he fell on his face;

А Моисей, като чу това, падна на лицето си,

5 a nd he spoke to Korah and all his company, saying, “Tomorrow morning the Lord will show who is His and who is holy, and will cause him to come near to Him. That one whom He chooses He will cause to come near to Him.

и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него.

6 D o this: Take censers, Korah and all your company;

Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,

7 p ut fire in them and put incense in them before the Lord tomorrow, and it shall be that the man whom the Lord chooses is the holy one. You take too much upon yourselves, you sons of Levi!”

турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци!

8 T hen Moses said to Korah, “Hear now, you sons of Levi:

И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:

9 I s it a small thing to you that the God of Israel has separated you from the congregation of Israel, to bring you near to Himself, to do the work of the tabernacle of the Lord, and to stand before the congregation to serve them;

малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?

10 a nd that He has brought you near to Himself, you and all your brethren, the sons of Levi, with you? And are you seeking the priesthood also?

Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството?

11 T herefore you and all your company are gathered together against the Lord. And what is Aaron that you complain against him?”

Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?

12 A nd Moses sent to call Dathan and Abiram the sons of Eliab, but they said, “We will not come up!

И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.

13 I s it a small thing that you have brought us up out of a land flowing with milk and honey, to kill us in the wilderness, that you should keep acting like a prince over us?

Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?

14 M oreover you have not brought us into a land flowing with milk and honey, nor given us inheritance of fields and vineyards. Will you put out the eyes of these men? We will not come up!”

При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем.

15 T hen Moses was very angry, and said to the Lord, “Do not respect their offering. I have not taken one donkey from them, nor have I hurt one of them.”

Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло.

16 A nd Moses said to Korah, “Tomorrow, you and all your company be present before the Lord —you and they, as well as Aaron.

И Моисей рече на Корея: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон;

17 L et each take his censer and put incense in it, and each of you bring his censer before the Lord, two hundred and fifty censers; both you and Aaron, each with his censer.”

и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница.

18 S o every man took his censer, put fire in it, laid incense on it, and stood at the door of the tabernacle of meeting with Moses and Aaron.

Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона,

19 A nd Korah gathered all the congregation against them at the door of the tabernacle of meeting. Then the glory of the Lord appeared to all the congregation.

Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.

20 A nd the Lord spoke to Moses and Aaron, saying,

Тогава Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:

21 “ Separate yourselves from among this congregation, that I may consume them in a moment.”

Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.

22 T hen they fell on their faces, and said, “O God, the God of the spirits of all flesh, shall one man sin, and You be angry with all the congregation?”

А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

23 S o the Lord spoke to Moses, saying,

Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

24 “ Speak to the congregation, saying, ‘Get away from the tents of Korah, Dathan, and Abiram.’”

Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.

25 T hen Moses rose and went to Dathan and Abiram, and the elders of Israel followed him.

И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини.

26 A nd he spoke to the congregation, saying, “Depart now from the tents of these wicked men! Touch nothing of theirs, lest you be consumed in all their sins.”

И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.

27 S o they got away from around the tents of Korah, Dathan, and Abiram; and Dathan and Abiram came out and stood at the door of their tents, with their wives, their sons, and their little children.

И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си, с жените си и малките си деца.

28 A nd Moses said: “By this you shall know that the Lord has sent me to do all these works, for I have not done them of my own will.

И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не <ги правя> от себе си:

29 I f these men die naturally like all men, or if they are visited by the common fate of all men, then the Lord has not sent me.

ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;

30 B ut if the Lord creates a new thing, and the earth opens its mouth and swallows them up with all that belongs to them, and they go down alive into the pit, then you will understand that these men have rejected the Lord.”

но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада {Еврейски: шеол, т.е., мястото на умрелите.}, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа.

31 N ow it came to pass, as he finished speaking all these words, that the ground split apart under them,

Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.

32 a nd the earth opened its mouth and swallowed them up, with their households and all the men with Korah, with all their goods.

Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.

33 S o they and all those with them went down alive into the pit; the earth closed over them, and they perished from among the assembly.

Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.

34 T hen all Israel who were around them fled at their cry, for they said, “Lest the earth swallow us up also! ”

А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.

35 A nd a fire came out from the Lord and consumed the two hundred and fifty men who were offering incense.

И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темяна.

36 T hen the Lord spoke to Moses, saying:

След това Господ говори на Моисея, казвайки:

37 “ Tell Eleazar, the son of Aaron the priest, to pick up the censers out of the blaze, for they are holy, and scatter the fire some distance away.

Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са

38 T he censers of these men who sinned against their own souls, let them be made into hammered plates as a covering for the altar. Because they presented them before the Lord, therefore they are holy; and they shall be a sign to the children of Israel.”

кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот {Или: своята си душа.}, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.

39 S o Eleazar the priest took the bronze censers, which those who were burned up had presented, and they were hammered out as a covering on the altar,

И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,

40 t o be a memorial to the children of Israel that no outsider, who is not a descendant of Aaron, should come near to offer incense before the Lord, that he might not become like Korah and his companions, just as the Lord had said to him through Moses. Complaints of the People

да напомнюват на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не стане като Корея и дружината му. <Това стори Елеазар>, както Господ му рече чрез Моисея.

41 O n the next day all the congregation of the children of Israel complained against Moses and Aaron, saying, “You have killed the people of the Lord.”

А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде.

42 N ow it happened, when the congregation had gathered against Moses and Aaron, that they turned toward the tabernacle of meeting; and suddenly the cloud covered it, and the glory of the Lord appeared.

Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона, погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви.

43 T hen Moses and Aaron came before the tabernacle of meeting.

И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.

44 A nd the Lord spoke to Moses, saying,

И Господ говори на Моисея, казвайки:

45 “ Get away from among this congregation, that I may consume them in a moment.” And they fell on their faces.

Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.

46 S o Moses said to Aaron, “Take a censer and put fire in it from the altar, put incense on it, and take it quickly to the congregation and make atonement for them; for wrath has gone out from the Lord. The plague has begun.”

Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна.

47 T hen Aaron took it as Moses commanded, and ran into the midst of the assembly; and already the plague had begun among the people. So he put in the incense and made atonement for the people.

Аарон, прочее, взе <кадилницата си>, както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете.

48 A nd he stood between the dead and the living; so the plague was stopped.

А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.

49 N ow those who died in the plague were fourteen thousand seven hundred, besides those who died in the Korah incident.

Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа.

50 S o Aaron returned to Moses at the door of the tabernacle of meeting, for the plague had stopped.

И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.