1 T hese also are proverbs of Solomon which the men of Hezekiah king of Judah copied:
И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.
2 I t is the glory of God to conceal a matter, But the glory of kings is to search out a matter.
Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.
3 A s the heavens for height and the earth for depth, So the heart of kings is unsearchable.
Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.
4 T ake away the dross from silver, And it will go to the silversmith for jewelry.
Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.
5 T ake away the wicked from before the king, And his throne will be established in righteousness.
Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвърди в правда.
6 D o not exalt yourself in the presence of the king, And do not stand in the place of the great;
Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,
7 F or it is better that he say to you, “Come up here,” Than that you should be put lower in the presence of the prince, Whom your eyes have seen.
Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.
8 D o not go hastily to court; For what will you do in the end, When your neighbor has put you to shame?
Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне <да не знаеш> що да правиш; Когато те засрами противникът {Еврейски: Ближния.} ти.
9 D ebate your case with your neighbor, And do not disclose the secret to another;
Разисквай делото си с противника си <сам>. Но не откривай чужди тайни,
10 L est he who hears it expose your shame, And your reputation be ruined.
Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
11 A word fitly spoken is like apples of gold In settings of silver.
Дума казана на място е <Като> златни ябълки в сребърни съдове.
12 L ike an earring of gold and an ornament of fine gold Is a wise rebuker to an obedient ear.
Както е обица и украшение от чисто злато <за човек>, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
13 L ike the cold of snow in time of harvest Is a faithful messenger to those who send him, For he refreshes the soul of his masters.
Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
14 W hoever falsely boasts of giving Is like clouds and wind without rain.
Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, <Прилича> на облаци и вятър без дъжд.
15 B y long forbearance a ruler is persuaded, And a gentle tongue breaks a bone.
Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
16 H ave you found honey? Eat only as much as you need, Lest you be filled with it and vomit.
Намерил ли си мед? Яж <само> колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
17 S eldom set foot in your neighbor’s house, Lest he become weary of you and hate you.
Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
18 A man who bears false witness against his neighbor Is like a club, a sword, and a sharp arrow.
Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е <като> чук, нож и остра стрела.
19 C onfidence in an unfaithful man in time of trouble Is like a bad tooth and a foot out of joint.
Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.
20 L ike one who takes away a garment in cold weather, And like vinegar on soda, Is one who sings songs to a heavy heart.
Както един, който съблича дрехата <си> в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.
21 I f your enemy is hungry, give him bread to eat; And if he is thirsty, give him water to drink;
Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,
22 F or so you will heap coals of fire on his head, And the Lord will reward you.
Защото <така> ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.
23 T he north wind brings forth rain, And a backbiting tongue an angry countenance.
Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.
24 I t is better to dwell in a corner of a housetop, Than in a house shared with a contentious woman.
По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
25 A s cold water to a weary soul, So is good news from a far country.
Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.
26 A righteous man who falters before the wicked Is like a murky spring and a polluted well.
Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е <като> мътен извор и развален източник.
27 I t is not good to eat much honey; So to seek one’s own glory is not glory.
Не е добре да яде някой много мед. Така също <не> е славно да търсят <хората> своята си слава.
28 W hoever has no rule over his own spirit Is like a city broken down, without walls.
Който не владее духа си Е <като> съборен град без стени.