1 T hen He began to speak to them in parables: “A man planted a vineyard and set a hedge around it, dug a place for the wine vat and built a tower. And he leased it to vinedressers and went into a far country.

И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

2 N ow at vintage-time he sent a servant to the vinedressers, that he might receive some of the fruit of the vineyard from the vinedressers.

И във времето на <плода> изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

3 A nd they took him and beat him and sent him away empty-handed.

А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

4 A gain he sent them another servant, and at him they threw stones, wounded him in the head, and sent him away shamefully treated.

Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

5 A nd again he sent another, and him they killed; and many others, beating some and killing some.

Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, <от които> едни биха, а други убиха.

6 T herefore still having one son, his beloved, he also sent him to them last, saying, ‘They will respect my son.’

Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.

7 B ut those vinedressers said among themselves, ‘This is the heir. Come, let us kill him, and the inheritance will be ours.’

А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

8 S o they took him and killed him and cast him out of the vineyard.

И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

9 “ Therefore what will the owner of the vineyard do? He will come and destroy the vinedressers, and give the vineyard to others.

Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

10 H ave you not even read this Scripture: ‘The stone which the builders rejected Has become the chief cornerstone.

Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

11 T his was the Lord ’s doing, And it is marvelous in our eyes’?”

От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

12 A nd they sought to lay hands on Him, but feared the multitude, for they knew He had spoken the parable against them. So they left Him and went away. The Pharisees: Is It Lawful to Pay Taxes to Caesar?

И< първенците> искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

13 T hen they sent to Him some of the Pharisees and the Herodians, to catch Him in His words.

Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.

14 W hen they had come, they said to Him, “Teacher, we know that You are true, and care about no one; for You do not regard the person of men, but teach the way of God in truth. Is it lawful to pay taxes to Caesar, or not?

И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

15 S hall we pay, or shall we not pay?” But He, knowing their hypocrisy, said to them, “Why do you test Me? Bring Me a denarius that I may see it. ”

Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

16 S o they brought it. And He said to them, “Whose image and inscription is this?” They said to Him, “Caesar’s.”

И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.

17 A nd Jesus answered and said to them, “Render to Caesar the things that are Caesar’s, and to God the things that are God’s.” And they marveled at Him. The Sadducees: What About the Resurrection?

Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

18 T hen some Sadducees, who say there is no resurrection, came to Him; and they asked Him, saying:

След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

19 “ Teacher, Moses wrote to us that if a man’s brother dies, and leaves his wife behind, and leaves no children, his brother should take his wife and raise up offspring for his brother.

Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.

20 N ow there were seven brothers. The first took a wife; and dying, he left no offspring.

Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

21 A nd the second took her, and he died; nor did he leave any offspring. And the third likewise.

Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.

22 S o the seven had her and left no offspring. Last of all the woman died also.

И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

23 T herefore, in the resurrection, when they rise, whose wife will she be? For all seven had her as wife.”

Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

24 J esus answered and said to them, “Are you not therefore mistaken, because you do not know the Scriptures nor the power of God?

Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?

25 F or when they rise from the dead, they neither marry nor are given in marriage, but are like angels in heaven.

Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

26 B ut concerning the dead, that they rise, have you not read in the book of Moses, in the burning bush passage, how God spoke to him, saying, ‘I am the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob’?

А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, <на мястото>, при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

27 H e is not the God of the dead, but the God of the living. You are therefore greatly mistaken.” The Scribes: Which Is the First Commandment of All?

Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

28 T hen one of the scribes came, and having heard them reasoning together, perceiving that He had answered them well, asked Him, “Which is the first commandment of all?”

А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

29 J esus answered him, “The first of all the commandments is: ‘Hear, O Israel, the Lord our God, the Lord is one.

Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

30 A nd you shall love the Lord your God with all your heart, with all your soul, with all your mind, and with all your strength.’ This is the first commandment.

и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

31 A nd the second, like it, is this: ‘You shall love your neighbor as yourself.’ There is no other commandment greater than these.”

А ето втората <заповед:> "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

32 S o the scribe said to Him, “Well said, Teacher. You have spoken the truth, for there is one God, and there is no other but He.

И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че <Бог> е един; и няма друг освен Него;

33 A nd to love Him with all the heart, with all the understanding, with all the soul, and with all the strength, and to love one’s neighbor as oneself, is more than all the whole burnt offerings and sacrifices.”

и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

34 N ow when Jesus saw that he answered wisely, He said to him, “You are not far from the kingdom of God.” But after that no one dared question Him. Jesus: How Can David Call His Descendant Lord?

Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

35 T hen Jesus answered and said, while He taught in the temple, “How is it that the scribes say that the Christ is the Son of David?

И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?

36 F or David himself said by the Holy Spirit: ‘The Lord said to my Lord, “Sit at My right hand, Till I make Your enemies Your footstool.”’

Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

37 T herefore David himself calls Him ‘Lord’; how is He then his Son?” And the common people heard Him gladly. Beware of the Scribes

Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

38 T hen He said to them in His teaching, “Beware of the scribes, who desire to go around in long robes, love greetings in the marketplaces,

И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и <да приемат> поздравите по пазарите,

39 t he best seats in the synagogues, and the best places at feasts,

и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

40 w ho devour widows’ houses, and for a pretense make long prayers. These will receive greater condemnation.” The Widow’s Two Mites

тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

41 N ow Jesus sat opposite the treasury and saw how the people put money into the treasury. And many who were rich put in much.

И като седна <Исус> срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

42 T hen one poor widow came and threw in two mites, which make a quadrans.

А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

43 S o He called His disciples to Himself and said to them, “Assuredly, I say to you that this poor widow has put in more than all those who have given to the treasury;

И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

44 f or they all put in out of their abundance, but she out of her poverty put in all that she had, her whole livelihood.”

защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.