1 A nd so it was, when King Hezekiah heard it, that he tore his clothes, covered himself with sackcloth, and went into the house of the Lord.

А когато цар Езекия чу <думите му>, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

2 T hen he sent Eliakim, who was over the household, Shebna the scribe, and the elders of the priests, covered with sackcloth, to Isaiah the prophet, the son of Amoz.

И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.

3 A nd they said to him, “Thus says Hezekiah: ‘This day is a day of trouble and rebuke and blasphemy; for the children have come to birth, but there is no strength to bring them forth.

И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.

4 I t may be that the Lord your God will hear the words of the Rabshakeh, whom his master the king of Assyria has sent to reproach the living God, and will rebuke the words which the Lord your God has heard. Therefore lift up your prayer for the remnant that is left.’”

Може би Господ твоят Бог ще чуе думите на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу, затова възнеси молба за остатъка що е оцелял.

5 S o the servants of King Hezekiah came to Isaiah.

И тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исаия.

6 A nd Isaiah said to them, “Thus you shall say to your master, ‘Thus says the Lord: “Do not be afraid of the words which you have heard, with which the servants of the king of Assyria have blasphemed Me.

И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

7 S urely I will send a spirit upon him, and he shall hear a rumor and return to his own land; and I will cause him to fall by the sword in his own land.”’” Sennacherib’s Threat and Hezekiah’s Prayer

Ето, Аз ще туря в него <такъв> дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.

8 T hen the Rabshakeh returned, and found the king of Assyria warring against Libnah, for he heard that he had departed from Lachish.

И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис.

9 A nd the king heard concerning Tirhakah king of Ethiopia, “He has come out to make war with you.” So when he heard it, he sent messengers to Hezekiah, saying,

И <царят> чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против тебе. И когато чу <това>, прати посланици до Езекия, казвайки:

10 “ Thus you shall speak to Hezekiah king of Judah, saying: ‘Do not let your God in whom you trust deceive you, saying, “Jerusalem shall not be given into the hand of the king of Assyria.”

Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

11 L ook! You have heard what the kings of Assyria have done to all lands by utterly destroying them; and shall you be delivered?

Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли <на изтребление;> та ти ли ще се избавиш?

12 H ave the gods of the nations delivered those whom my fathers have destroyed, Gozan and Haran and Rezeph, and the people of Eden who were in Telassar?

Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, - Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

13 W here is the king of Hamath, the king of Arpad, and the king of the city of Sepharvaim, Hena, and Ivah?’”

Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

14 A nd Hezekiah received the letter from the hand of the messengers, and read it; and Hezekiah went up to the house of the Lord, and spread it before the Lord.

А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.

15 T hen Hezekiah prayed to the Lord, saying:

И Езекия се помоли пред Господа, като каза:

16 “ O Lord of hosts, God of Israel, the One who dwells between the cherubim, You are God, You alone, of all the kingdoms of the earth. You have made heaven and earth.

Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.

17 I ncline Your ear, O Lord, and hear; open Your eyes, O Lord, and see; and hear all the words of Sennacherib, which he has sent to reproach the living God.

Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати <тогова> да похули живия Бог.

18 T ruly, Lord, the kings of Assyria have laid waste all the nations and their lands,

Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;

19 a nd have cast their gods into the fire; for they were not gods, but the work of men’s hands—wood and stone. Therefore they destroyed them.

и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

20 N ow therefore, O Lord our God, save us from his hand, that all the kingdoms of the earth may know that You are the Lord, You alone.” The Word of the Lord Concerning Sennacherib

Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият <Бог>.

21 T hen Isaiah the son of Amoz sent to Hezekiah, saying, “Thus says the Lord God of Israel, ‘Because you have prayed to Me against Sennacherib king of Assyria,

Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: <Чух> това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

22 t his is the word which the Lord has spoken concerning him: “The virgin, the daughter of Zion, Has despised you, laughed you to scorn; The daughter of Jerusalem Has shaken her head behind your back!

Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря.

23 “ Whom have you reproached and blasphemed? Against whom have you raised your voice, And lifted up your eyes on high? Against the Holy One of Israel.

Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев.

24 B y your servants you have reproached the Lord, And said, ‘By the multitude of my chariots I have come up to the height of the mountains, To the limits of Lebanon; I will cut down its tall cedars And its choice cypress trees; I will enter its farthest height, To its fruitful forest.

Господа си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина, В леса на неговия Кармил.

25 I have dug and drunk water, And with the soles of my feet I have dried up All the brooks of defense.’

Аз изкопах и пих вода; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет {Или: На обсадените.}.

26 “ Did you not hear long ago How I made it, From ancient times that I formed it? Now I have brought it to pass, That you should be For crushing fortified cities into heaps of ruins.

Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.

27 T herefore their inhabitants had little power; They were dismayed and confounded; They were as the grass of the field And the green herb, As the grass on the housetops And grain blighted before it is grown.

Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И <жито> препърлено преди да стане стъбло.

28 “ But I know your dwelling place, Your going out and your coming in, And your rage against Me.

Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене.

29 B ecause your rage against Me and your tumult Have come up to My ears, Therefore I will put My hook in your nose And My bridle in your lips, And I will turn you back By the way which you came.”’

Понеже буйството ти против Мене И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устата ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.

30 “ This shall be a sign to you: You shall eat this year such as grows of itself, And the second year what springs from the same; Also in the third year sow and reap, Plant vineyards and eat the fruit of them.

И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло. Втората година това, което израства от същото, А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им.

31 A nd the remnant who have escaped of the house of Judah Shall again take root downward, And bear fruit upward.

И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.

32 F or out of Jerusalem shall go a remnant, And those who escape from Mount Zion. The zeal of the Lord of hosts will do this.

Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

33 “ Therefore thus says the Lord concerning the king of Assyria: ‘He shall not come into this city, Nor shoot an arrow there, Nor come before it with shield, Nor build a siege mound against it.

Затова, така казва Господ за асирийския цар - Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила,

34 B y the way that he came, By the same shall he return; And he shall not come into this city,’ Says the Lord.

По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ;

35 ‘ For I will defend this city, to save it For My own sake and for My servant David’s sake.’” Sennacherib’s Defeat and Death

Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

36 T hen the angel of the Lord went out, and killed in the camp of the Assyrians one hundred and eighty-five thousand; and when people arose early in the morning, there were the corpses—all dead.

Тогава излезе ангел Господен та порази сто и осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.

37 S o Sennacherib king of Assyria departed and went away, returned home, and remained at Nineveh.

И тъй асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.

38 N ow it came to pass, as he was worshiping in the house of Nisroch his god, that his sons Adrammelech and Sharezer struck him down with the sword; and they escaped into the land of Ararat. Then Esarhaddon his son reigned in his place.

А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар, го убиха с нож; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.