1 F or I considered all this in my heart, so that I could declare it all: that the righteous and the wise and their works are in the hand of God. People know neither love nor hatred by anything they see before them.

Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза< го очаква>; Всичко е <неизвестно> пред тях.

2 A ll things come alike to all: One event happens to the righteous and the wicked; To the good, the clean, and the unclean; To him who sacrifices and him who does not sacrifice. As is the good, so is the sinner; He who takes an oath as he who fears an oath.

Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На онзи, който жертвува, и на онзи, който не жертвува; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.

3 T his is an evil in all that is done under the sun: that one thing happens to all. Truly the hearts of the sons of men are full of evil; madness is in their hearts while they live, and after that they go to the dead.

Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после< слизат> при мъртвите.

4 B ut for him who is joined to all the living there is hope, for a living dog is better than a dead lion.

Защото за онзи, който се съобщава с всички живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

5 F or the living know that they will die; But the dead know nothing, And they have no more reward, For the memory of them is forgotten.

Защото живите <поне> знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;

6 A lso their love, their hatred, and their envy have now perished; Nevermore will they have a share In anything done under the sun.

Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето.

7 G o, eat your bread with joy, And drink your wine with a merry heart; For God has already accepted your works.

Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.

8 L et your garments always be white, And let your head lack no oil.

Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.

9 L ive joyfully with the wife whom you love all the days of your vain life which He has given you under the sun, all your days of vanity; for that is your portion in life, and in the labor which you perform under the sun.

Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

10 W hatever your hand finds to do, do it with your might; for there is no work or device or knowledge or wisdom in the grave where you are going.

Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба {Или: Шеол.} гдето отиваш.

11 I returned and saw under the sun that— The race is not to the swift, Nor the battle to the strong, Nor bread to the wise, Nor riches to men of understanding, Nor favor to men of skill; But time and chance happen to them all.

Обърнах се, и видях под слънцето Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва <според> времето и случая.

12 F or man also does not know his time: Like fish taken in a cruel net, Like birds caught in a snare, So the sons of men are snared in an evil time, When it falls suddenly upon them. Wisdom Superior to Folly

Защото и човек не знае времето си Както рибите, които се улавят в жестока {Еврейски: Зла.} мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети.

13 T his wisdom I have also seen under the sun, and it seemed great to me:

И това видях като мъдрост под слънцето, (И тя ми се видя голяма):

14 T here was a little city with few men in it; and a great king came against it, besieged it, and built great snares around it.

Имаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, И издигна против него големи могили.

15 N ow there was found in it a poor wise man, and he by his wisdom delivered the city. Yet no one remembered that same poor man.

Но в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за онзи сиромах човек.

16 T hen I said: “Wisdom is better than strength. Nevertheless the poor man’s wisdom is despised, And his words are not heard.

Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат.

17 W ords of the wise, spoken quietly, should be heard Rather than the shout of a ruler of fools.

Думите на мъдрите тихо <изговорени> се слушат Повече от вика на онзи, който властвува между безумните.

18 W isdom is better than weapons of war; But one sinner destroys much good.”

Мъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.