1 N ow when He concluded all His sayings in the hearing of the people, He entered Capernaum.

След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, <Исус> влезе в Капернаум.

2 A nd a certain centurion’s servant, who was dear to him, was sick and ready to die.

А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

3 S o when he heard about Jesus, he sent elders of the Jews to Him, pleading with Him to come and heal his servant.

И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.

4 A nd when they came to Jesus, they begged Him earnestly, saying that the one for whom He should do this was deserving,

Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

5 “ for he loves our nation, and has built us a synagogue.”

защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

6 T hen Jesus went with them. And when He was already not far from the house, the centurion sent friends to Him, saying to Him, “Lord, do not trouble Yourself, for I am not worthy that You should enter under my roof.

А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

7 T herefore I did not even think myself worthy to come to You. But say the word, and my servant will be healed.

затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

8 F or I also am a man placed under authority, having soldiers under me. And I say to one, ‘Go,’ and he goes; and to another, ‘Come,’ and he comes; and to my servant, ‘Do this,’ and he does it. ”

Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

9 W hen Jesus heard these things, He marveled at him, and turned around and said to the crowd that followed Him, “I say to you, I have not found such great faith, not even in Israel!”

Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

10 A nd those who were sent, returning to the house, found the servant well who had been sick. Jesus Raises the Son of the Widow of Nain

И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

11 N ow it happened, the day after, that He went into a city called Nain; and many of His disciples went with Him, and a large crowd.

А скоро след това, <Исус> отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

12 A nd when He came near the gate of the city, behold, a dead man was being carried out, the only son of his mother; and she was a widow. And a large crowd from the city was with her.

И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

13 W hen the Lord saw her, He had compassion on her and said to her, “Do not weep.”

И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

14 T hen He came and touched the open coffin, and those who carried him stood still. And He said, “Young man, I say to you, arise.”

Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

15 S o he who was dead sat up and began to speak. And He presented him to his mother.

И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И <Исус> го даде на майка му.

16 T hen fear came upon all, and they glorified God, saying, “A great prophet has risen up among us”; and, “God has visited His people.”

И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

17 A nd this report about Him went throughout all Judea and all the surrounding region. John the Baptist Sends Messengers to Jesus

И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

18 T hen the disciples of John reported to him concerning all these things.

И учениците на Иоана му известиха за всичко това.

19 A nd John, calling two of his disciples to him, sent them to Jesus, saying, “Are You the Coming One, or do we look for another?”

И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

20 W hen the men had come to Him, they said, “John the Baptist has sent us to You, saying, ‘Are You the Coming One, or do we look for another?’”

И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

21 A nd that very hour He cured many of infirmities, afflictions, and evil spirits; and to many blind He gave sight.

И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.

22 J esus answered and said to them, “Go and tell John the things you have seen and heard: that the blind see, the lame walk, the lepers are cleansed, the deaf hear, the dead are raised, the poor have the gospel preached to them.

Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.

23 A nd blessed is he who is not offended because of Me.”

И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

24 W hen the messengers of John had departed, He began to speak to the multitudes concerning John: “What did you go out into the wilderness to see? A reed shaken by the wind?

А когато си отидоха изпратените от Иоана, <Исус> почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана.

25 B ut what did you go out to see? A man clothed in soft garments? Indeed those who are gorgeously appareled and live in luxury are in kings’ courts.

Но какво излязохте да видите? човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

26 B ut what did you go out to see? A prophet? Yes, I say to you, and more than a prophet.

Но какво излязохте да видите? пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

27 T his is he of whom it is written: ‘Behold, I send My messenger before Your face, Who will prepare Your way before You.’

Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе".

28 F or I say to you, among those born of women there is not a greater prophet than John the Baptist; but he who is least in the kingdom of God is greater than he.”

Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

29 A nd when all the people heard Him, even the tax collectors justified God, having been baptized with the baptism of John.

(И всички люде и бирници, като чуха <това>, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.

30 B ut the Pharisees and lawyers rejected the will of God for themselves, not having been baptized by him.

А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).

31 A nd the Lord said, “To what then shall I liken the men of this generation, and what are they like?

А на какво да уподобя човеците от това поколение? и на какво приличат?

32 T hey are like children sitting in the marketplace and calling to one another, saying: ‘We played the flute for you, And you did not dance; We mourned to you, And you did not weep.’

Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.

33 F or John the Baptist came neither eating bread nor drinking wine, and you say, ‘He has a demon.’

Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

34 T he Son of Man has come eating and drinking, and you say, ‘Look, a glutton and a winebibber, a friend of tax collectors and sinners!’

Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

35 B ut wisdom is justified by all her children.” A Sinful Woman Forgiven

Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

36 T hen one of the Pharisees asked Him to eat with him. And He went to the Pharisee’s house, and sat down to eat.

И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

37 A nd behold, a woman in the city who was a sinner, when she knew that Jesus sat at the table in the Pharisee’s house, brought an alabaster flask of fragrant oil,

И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.

38 a nd stood at His feet behind Him weeping; and she began to wash His feet with her tears, and wiped them with the hair of her head; and she kissed His feet and anointed them with the fragrant oil.

И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

39 N ow when the Pharisee who had invited Him saw this, he spoke to himself, saying, “This Man, if He were a prophet, would know who and what manner of woman this is who is touching Him, for she is a sinner.”

А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

40 A nd Jesus answered and said to him, “Simon, I have something to say to you.” So he said, “Teacher, say it.”

А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

41 “ There was a certain creditor who had two debtors. One owed five hundred denarii, and the other fifty.

Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.

42 A nd when they had nothing with which to repay, he freely forgave them both. Tell Me, therefore, which of them will love him more?”

И понеже нямаха <с какво> да <му> платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

43 S imon answered and said, “I suppose the one whom he forgave more.” And He said to him, “You have rightly judged.”

В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.

44 T hen He turned to the woman and said to Simon, “Do you see this woman? I entered your house; you gave Me no water for My feet, but she has washed My feet with her tears and wiped them with the hair of her head.

И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

45 Y ou gave Me no kiss, but this woman has not ceased to kiss My feet since the time I came in.

Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

46 Y ou did not anoint My head with oil, but this woman has anointed My feet with fragrant oil.

Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

47 T herefore I say to you, her sins, which are many, are forgiven, for she loved much. But to whom little is forgiven, the same loves little.”

Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.

48 T hen He said to her, “Your sins are forgiven.”

И рече й: Прощават ти се греховете.

49 A nd those who sat at the table with Him began to say to themselves, “Who is this who even forgives sins?”

И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?

50 T hen He said to the woman, “Your faith has saved you. Go in peace.”

И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.