Romans 9 ~ Римляни 9

picture

1 I tell the truth in Christ, I am not lying, my conscience also bearing me witness in the Holy Spirit,

Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

2 t hat I have great sorrow and continual grief in my heart.

че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

3 F or I could wish that I myself were accursed from Christ for my brethren, my countrymen according to the flesh,

Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

4 w ho are Israelites, to whom pertain the adoption, the glory, the covenants, the giving of the law, the service of God, and the promises;

които са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

5 o f whom are the fathers and from whom, according to the flesh, Christ came, who is over all, the eternally blessed God. Amen. Israel’s Rejection and God’s Purpose

чиито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

6 B ut it is not that the word of God has taken no effect. For they are not all Israel who are of Israel,

Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

7 n or are they all children because they are the seed of Abraham; but, “In Isaac your seed shall be called.”

нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство".

8 T hat is, those who are the children of the flesh, these are not the children of God; but the children of the promise are counted as the seed.

Значи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство.

9 F or this is the word of promise: “At this time I will come and Sarah shall have a son.”

Защото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

10 A nd not only this, but when Rebecca also had conceived by one man, even by our father Isaac

И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака,

11 ( for the children not yet being born, nor having done any good or evil, that the purpose of God according to election might stand, not of works but of Him who calls),

макар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

12 i t was said to her, “The older shall serve the younger.”

рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

13 A s it is written, “Jacob I have loved, but Esau I have hated.” Israel’s Rejection and God’s Justice

както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

14 W hat shall we say then? Is there unrighteousness with God? Certainly not!

И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

15 F or He says to Moses, “I will have mercy on whomever I will have mercy, and I will have compassion on whomever I will have compassion.”

Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

16 S o then it is not of him who wills, nor of him who runs, but of God who shows mercy.

И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

17 F or the Scripture says to the Pharaoh, “For this very purpose I have raised you up, that I may show My power in you, and that My name may be declared in all the earth.”

Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".

18 T herefore He has mercy on whom He wills, and whom He wills He hardens.

И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

19 Y ou will say to me then, “Why does He still find fault? For who has resisted His will?”

На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

20 B ut indeed, O man, who are you to reply against God? Will the thing formed say to him who formed it, “Why have you made me like this?”

Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

21 D oes not the potter have power over the clay, from the same lump to make one vessel for honor and another for dishonor?

Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>?

22 W hat if God, wanting to show His wrath and to make His power known, endured with much longsuffering the vessels of wrath prepared for destruction,

А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел,

23 a nd that He might make known the riches of His glory on the vessels of mercy, which He had prepared beforehand for glory,

и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

24 e ven us whom He called, not of the Jews only, but also of the Gentiles?

над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

25 A s He says also in Hosea: “I will call them My people, who were not My people, And her beloved, who was not beloved.”

както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

26 And it shall come to pass in the place where it was said to them, ‘You are not My people,’ There they shall be called sons of the living God.”

И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

27 I saiah also cries out concerning Israel: “Though the number of the children of Israel be as the sand of the sea, The remnant will be saved.

А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси;

28 F or He will finish the work and cut it short in righteousness, Because the L ord will make a short work upon the earth.”

Защото Господ ще изпълни на земята казаното <от Него>", Като го извърши и свърши скоро.

29 A nd as Isaiah said before: “Unless the L ord of Sabaoth had left us a seed, We would have become like Sodom, And we would have been made like Gomorrah.” Present Condition of Israel

И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".

30 W hat shall we say then? That Gentiles, who did not pursue righteousness, have attained to righteousness, even the righteousness of faith;

И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

31 b ut Israel, pursuing the law of righteousness, has not attained to the law of righteousness.

а Израил, който търсеше закон за <придобиване> правда, не стигна до такъв закон.

32 W hy? Because they did not seek it by faith, but as it were, by the works of the law. For they stumbled at that stumbling stone.

Защо? затова, че не <го търси> чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който <хората> се спъват;

33 A s it is written: “Behold, I lay in Zion a stumbling stone and rock of offense, And whoever believes on Him will not be put to shame.”

както е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".