1 A s snow in summer and rain in harvest, So honor is not fitting for a fool.

Както сняг лятно време, И както дъжд в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

2 L ike a flitting sparrow, like a flying swallow, So a curse without cause shall not alight.

Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

3 A whip for the horse, A bridle for the donkey, And a rod for the fool’s back.

Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

4 D o not answer a fool according to his folly, Lest you also be like him.

Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

5 A nswer a fool according to his folly, Lest he be wise in his own eyes.

Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

6 H e who sends a message by the hand of a fool Cuts off his own feet and drinks violence.

Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва {Еврейски: И пие.} на себе си вреда.

7 L ike the legs of the lame that hang limp Is a proverb in the mouth of fools.

Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

8 L ike one who binds a stone in a sling Is he who gives honor to a fool.

Както <оня, който хвърля> възел със <скъпоценни> камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

9 L ike a thorn that goes into the hand of a drunkard Is a proverb in the mouth of fools.

Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

10 T he great God who formed everything Gives the fool his hire and the transgressor his wages.

Както стрелец, който <безогледно> наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

11 A s a dog returns to his own vomit, So a fool repeats his folly.

Както кучето се връща на бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

12 D o you see a man wise in his own eyes? There is more hope for a fool than for him.

Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

13 T he lazy man says, “ There is a lion in the road! A fierce lion is in the streets!”

Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

14 A s a door turns on its hinges, So does the lazy man on his bed.

Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

15 T he lazy man buries his hand in the bowl; It wearies him to bring it back to his mouth.

Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

16 T he lazy man is wiser in his own eyes Than seven men who can answer sensibly.

Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

17 H e who passes by and meddles in a quarrel not his own Is like one who takes a dog by the ears.

Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

18 L ike a madman who throws firebrands, arrows, and death,

Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

19 I s the man who deceives his neighbor, And says, “I was only joking!”

Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли <това> на шега?

20 W here there is no wood, the fire goes out; And where there is no talebearer, strife ceases.

Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

21 A s charcoal is to burning coals, and wood to fire, So is a contentious man to kindle strife.

Както са въглища за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

22 T he words of a talebearer are like tasty trifles, And they go down into the inmost body.

Думите на шепотника са като сладки залъци И слизат вътре в корема.

23 F ervent lips with a wicked heart Are like earthenware covered with silver dross.

Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

24 H e who hates, disguises it with his lips, And lays up deceit within himself;

Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

25 W hen he speaks kindly, do not believe him, For there are seven abominations in his heart;

Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

26 T hough his hatred is covered by deceit, His wickedness will be revealed before the assembly.

Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

27 W hoever digs a pit will fall into it, And he who rolls a stone will have it roll back on him.

Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

28 A lying tongue hates those who are crushed by it, And a flattering mouth works ruin.

Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипия.