1 Я к літом той сніг, і як дощ у жнива, так не лицює глупцеві пошана.

Както сняг лятно време, И както дъжд в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

2 Я к пташка літає, як ластівка лине, так невинне прокляття не сповниться.

Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

3 Б атіг на коня, оброть на осла, а різка на спину глупців.

Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

4 Н ерозумному відповіді не давай за нерозум його, щоб і ти не став рівний йому.

Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

5 Н ерозумному відповідь дай за безумством його, щоб він в очах своїх не став мудрим.

Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

6 Х то через глупця посилає слова, той ноги собі обтинає, отруту він п'є.

Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва {Еврейски: И пие.} на себе си вреда.

7 Я к волочаться ноги в кульгавого, так у безумних устах приповістка.

Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

8 Я к прив'язувати камінь коштовний до пращі, так глупцеві пошану давати.

Както <оня, който хвърля> възел със <скъпоценни> камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

9 Я к терен, що влізе у руку, отак приповістка в устах нерозумного.

Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

10 Я к стрілець, що все ранить, так і той, хто наймає глупця, і наймає усяких прохожих.

Както стрелец, който <безогледно> наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

11 Я к вертається пес до своєї блювотини, так глупоту свою повторяє глупак.

Както кучето се връща на бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

12 Ч и ти бачив людину, що мудра в очах своїх? Більша надія глупцеві, ніж їй.

Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

13 Л інивий говорить: Лев на дорозі! Лев на майдані!

Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

14 Д вері обертаються на своєму чопі, а лінивий на ліжку своїм.

Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

15 С вою руку лінивий стромляє до миски, та піднести до рота її йому тяжко.

Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

16 Л інивий мудріший ув очах своїх за сімох, що відповідають розумно.

Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

17 П са за вуха хапає, хто, йдучи, устряває до сварки чужої.

Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

18 Я к той, хто вдає божевільного, кидає іскри, стріли та смерть,

Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

19 т ак і людина, що обманює друга свого та каже: Таж це я жартую!...

Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли <това> на шега?

20 З браку дров огонь гасне, а без пліткаря мовкне сварка.

Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

21 В угілля для жару, а дрова огневі, а людина сварлива щоб сварку розпалювати.

Както са въглища за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

22 С лова обмовника мов ті присмаки, й у нутро живота вони сходять.

Думите на шепотника са като сладки залъци И слизат вътре в корема.

23 Я к срібло з жужелицею, на горшкові накладене, так полум'яні уста, а серце лихе,

Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

24 у стами своїми маскується ворог, і ховає оману в своєму нутрі:

Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

25 к оли він говорить лагідно не вір ти йому, бо в серці його сім огид!

Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

26 Я к ненависть прикрита оманою, її зло відкривається в зборі.

Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

27 Х то яму копає, той в неї впаде, а хто котить каміння на нього воно повертається.

Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

28 Б рехливий язик ненавидить своїх утискуваних, і уста гладенькі до згуби провадять.

Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипия.