1 З гадай, Господи, що з нами сталося, зглянься й побач нашу ганьбу,

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 н аша спадщина дісталась чужим, доми наші чужинцям!

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 П оставали ми сиротами: нема батька, а матінки наші неначе ті вдови!...

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 С вою воду за срібло ми п'ємо, наші дрова за гроші одержуємо...

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 У потилицю нас поганяють, помучені ми, і спокою не маємо!

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

6 Д о Єгипту й Асирії руку витягуємо, щоб насититись хлібом!

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 Б атьки наші грішили, але їх нема, а ми двигаємо їхні провини!

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 Р аби запанували над нами, і немає нікого, хто б вирятував з їхньої руки...

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 Н аражуючи свою душу на меч у пустині, достаємо свій хліб...

Добиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.

10 Ш кіра наша, мов піч, попалилась з пекучого голоду...

Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 Ж інок на Сіоні безчестили, дівчат по Юдейських містах...

Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 К нязі їхньою рукою повішені, лиця старих не пошановані...

Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 Ю наки носять камінь млиновий, а хлопці під ношею дров спотикаються...

Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.

14 П ерестали сидіти старші в брамі, юнаки свою пісню співати,

Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 в тіха нашого серця спинилась, наш танець змінивсь на жалобу...

Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 С пала корона у нас з голови, о горе, бо ми прогрішились,

Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 т ому наше серце боляще, тому наші очі потемніли,

Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

18 ч ерез гору Сіон, що спустошена, бродять лисиці по ній...

Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 П робуваєш Ти, Господи, вічно, Твій престол з роду в рід:

Ти, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.

20 Н ащо ж нас забуваєш навік, покидаєш на довгі дні нас?

Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 П риверни нас до Себе, о Господи, і вернемось ми, віднови наші дні, як давніше було!

Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 Х іба Ти цілком нас відкинув, прогнівавсь занадто на нас?...

Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.