1 Щ о ж скажемо? Позостанемся в гріху, щоб благодать примножилась? Зовсім ні!

Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

2 М и, що вмерли для гріха, як ще будемо жити в нім?

Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?

3 Ч и ви не знаєте, що ми всі, хто христився у Христа Ісуса, у смерть Його христилися?

Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?

4 О тож, ми поховані з Ним хрищенням у смерть, щоб, як воскрес Христос із мертвих славою Отця, так щоб і ми стали ходити в обновленні життя.

Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

5 Б о коли ми з'єдналися подобою смерти Його, то з'єднаємось і подобою воскресення,

Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се <съединим> и чрез възкресение подобно на Неговото;

6 з наючи те, що наш давній чоловік розп'ятий із Ним, щоб знищилось тіло гріховне, щоб не бути нам більше рабами гріха,

като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с <Него>, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.

7 б о хто вмер, той звільнивсь від гріха!

Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.

8 А коли ми померли з Христом, то віруємо, що й жити з Ним будемо,

Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него,

9 з наючи, що Христос, воскреснувши з мертвих, уже більш не вмирає, смерть над Ним не панує вже більше!

знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

10 Б о що вмер Він, то один раз умер для гріха, а що живе, то для Бога живе.

Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее <го> за Бога.

11 Т ак само ж і ви вважайте себе за мертвих для гріха й за живих для Бога в Христі Ісусі, Господі нашім.

Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.

12 Т ож нехай не панує гріх у смертельному вашому тілі, щоб вам слухатись його пожадливостей,

И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.

13 і не віддавайте членів своїх гріхові за знаряддя неправедности, але віддавайте себе Богові, як ожилих із мертвих, а члени ваші Богові за знаряддя праведности.

Нито представяйте <телесните> си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и <телесните> си части на Бога като оръдия на правдата.

14 Б о хай гріх не панує над вами, ви бо не під Законом, а під благодаттю.

Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

15 Щ о ж? Чи будемо грішити, бо ми не під Законом, а під благодаттю? Зовсім ні!

Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

16 Х іба ви не знаєте, що кому віддаєте себе за рабів на послух, то ви й раби того, кого слухаєтесь, або гріха на смерть, або послуху на праведність?

Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

17 Т ож дяка Богові, що ви, бувши рабами гріха, від серця послухались того роду науки, якому ви себе віддали.

Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,

18 А звільнившися від гріха, стали рабами праведности.

и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.

19 Г оворю я по-людському, через неміч вашого тіла. Бо як ви віддавали були члени ваші за рабів нечистості й беззаконню на беззаконня, так тепер віддайте члени ваші за рабів праведности на освячення.

(По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте <телесните> си части <като> слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва <още> беззаконие, така сега предайте частите си <като> слуги на правдата, която докарва светост.

20 Б о коли були ви рабами гріха, то були вільні від праведности.

Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.

21 Я кий же плід ви мали тоді? Такі речі, що ними соромитесь тепер, бо кінець їх то смерть.

Какъв плод имахте тогава от ония неща? - неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт.

22 А тепер, звільнившися від гріха й ставши рабами Богові, маєте плід ваш на освячення, а кінець життя вічне.

Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод <това, че отивате> към светост, на която истината е вечен живот.

23 Б о заплата за гріх смерть, а дар Божий вічне життя в Христі Ісусі, Господі нашім!

Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.