1 Г осподь промовляв до Мойсея, говорячи:

И Господ говори на Моисея, казвайки:

2 З роби собі дві срібні сурмі, куттям зробиш їх; і будуть вони тобі на скликання громади та на рушання таборів.

Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.

3 І засурмлять у них, і збереться до тебе громада при вході скинії зборів.

Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.

4 А якщо засурмлять в одну, то зберуться до тебе начальники, голови Ізраїлевих тисяч.

Ако засвирят само с едната <тръба>, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.

5 А засурмлять на сполох, то рушать табори, що таборують на сході.

А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;

6 А засурмите на сполох удруге, то рушать табори, що таборують на півдні, будуть сурмити на сполох, щоб рушали вони.

и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.

7 А на скликання зборів засурмите, але без сполоху.

А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.

8 А сурмити в сурми будуть Ааронові сини, священики. І ці сурмлення будуть для вас на вічну постанову для ваших поколінь.

И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.

9 А коли підете війною в вашому Краю на ворога, що гнобить вас, і засурмите на сполох, то ви будете згадані перед лицем Господа, Бога вашого, і будете спасені від ваших ворогів.

И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.

10 А в день вашої радости, і в ваші свята та першого дня ваших місяців засурмите в ті сурми на ваших цілопаленнях та на мирних жертвах ваших, і вони будуть вам на пригад перед лицем вашого Бога. Я Господь, Бог ваш!

И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.

11 І сталося, другого року, другого місяця, дванадцятого дня місяця піднялася хмара з-над скинії свідоцтва.

Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията <за плочите> на свидетелството.

12 І рушили Ізраїлеві сини з Сінайської пустині на походи свої, і хмара спинилася в пустині Паран.

И израилтяните се дигнаха от Синайската пустиня според <реда на> пътуването си; и облакът застана във Фаранската пустиня.

13 І рушили вони вперше за Господнім наказом через Мойсея.

Дигнаха се първи път, според както Господ заповяда чрез Моисея.

14 І найперш рушив прапор табору синів Юдиних за своїми військовими відділами, а над військом його Нахшон, син Аммінадавів.

Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.

15 А над військом племени синів Іссахара Натанаїл, син Цуарів.

Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.

16 А над військом племени Завулонових синів Еліяв, син Хелонів.

А над множеството на племето на завулонците беше Елиав Хелоновият син.

17 І була розібрана скинія, і рушили Ґершонові сини та сини Мерарієві, носії скинії.

Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.

18 І рушив прапор табору Рувима за своїми військовими відділами, а над військом його Еліцур, син Шедеурів.

После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.

19 А над військом племени Симеонових синів Шелуміїл, син Цурішаддаїв.

Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.

20 А над військом племени Ґадових синів Ел'ясаф, син Деуїлів.

А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.

21 І рушили сини Кегатові, носії святині, та й поставили скинію до приходу їх, усіх інших.

Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.

22 І рушив прапор табору синів Єфремових за своїми військовими відділами, а над військом його Елішама, син Аммігудів.

После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.

23 А над військом племени синів Манасіїних Гамаліїл, син Педацурів.

Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.

24 А над військом племени Веніяминових синів Авідан, син Ґідеонів.

А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.

25 І рушив прапор табору синів Данових як задня сторожа для всіх таборів за своїми військовими відділами, а над військом його Ахіезер, син Аммішаддаїв.

После се дигна знамето на стана на данците, последни от всички станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.

26 А над військом племени Асирових синів Паґ'іїл, син Охрана.

Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.

27 А над військом племени синів Нефталимових Ахіра, син Енанів.

А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.

28 О це походи Ізраїлевих синів за їхніми військовими відділами. І рушили вони.

Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.

29 І сказав Мойсей до Ховава, сина мідіянітянина Реуїла, Мойсеєвого тестя: Ми рушаємо до того місця, що про нього Господь був сказав: Його дам вам. Ходи ж із нами, і ми зробимо тобі добро, бо Господь промовляв був добро про Ізраїля.

В това време Моисей каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал {Еврейски: говорил... за.} добро на Израиля.

30 Т а той відказав йому: Не піду, але піду до краю свого та до місця своєї батьківщини.

Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.

31 А Мойсей відказав: Не покидай нас, бо через те, що ти знаєш наше таборування в пустині, то будеш нам очима.

А <Моисей> каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.

32 І станеться, коли підеш із нами, то те добро, що Господь учинить нам, ми його вчинимо тобі.

И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.

33 І рушили вони від Господньої гори триденною дорогою. А ковчег заповіту Господнього рушав перед ними триденною дорогою, щоб вивідати для них місце спинитися.

И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.

34 А хмара Господня була над ними вдень, коли вони рушали з табору.

И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.

35 І бувало, коли ковчег вирушав, то Мойсей промовляв: Устань же, о Господи, і хай розпорошаться Твої вороги, і хай повтікають Твої ненависники з-перед Твойого лиця.

И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.

36 А коли він ставав, то говорив: Вернися, о Господи, до десятьтисячок тисяч Ізраїля!

А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.