1 Л іпший черствий кусок зо спокоєм, ніж дім, повний учти м'ясної зо сваркою.

По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

2 Р аб розумний панує над сином безпутнім, і серед братів він поділить спадок.

Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.

3 Д ля срібла топильна посудина, а горно для золота, Господь же серця випробовує.

Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

4 Л иходій слухається уст безбожних, слухає неправдомов язика лиходійного.

Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

5 Х то сміється з убогого, той ображає свого Творця, хто радіє з нещастя, не буде такий без вини.

Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

6 К орона для старших онуки, а пишнота дітей їхні батьки.

Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

7 Н е пристойна безумному мова поважна, а тим більше шляхетному мова брехлива.

Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

8 Х абар в очах його власника самоцвіт: до всього, до чого повернеться, буде щастити йому.

Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.

9 Х то шукає любови провину ховає, хто ж про неї повторює, розгонює друзів.

Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

10 Н а розумного більше впливає одне остереження, як на глупака сто ударів.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

11 З лий шукає лише неслухняности, та вісник жорстокий на нього пошлеться.

Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

12 Л іпше спіткати обездітнену ведмедицю, що кидається на людину, аніж нерозумного в глупоті його.

По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

13 Х то відплачує злом за добро, не відступить лихе з його дому.

Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

14 П очин сварки то прорив води, тому перед вибухом сварки покинь ти її!

Започването на разпра е <като>, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

15 Х то оправдує несправедливого, і хто засуджує праведного, обидва вони Господеві огидні.

Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

16 Н ащо ті гроші в руці нерозумного, щоб мудрість купити, як мозку нема?

Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

17 П равдивий друг любить за всякого часу, в недолі ж він робиться братом.

Приятел обича всякога И е роден, като брат за <във> време на нужда.

18 Л юдина, позбавлена розуму, ручиться, поруку дає за друга свого.

Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

19 Х то сварку кохає, той любить гріх; хто ж підвищує уста свої, той шукає нещастя.

Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

20 Л юдина лукавого серця не знайде добра, хто ж лукавить своїм язиком, упаде в зло.

Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.

21 Х то родить безумного, родить на смуток собі, і не потішиться батько безглуздого.

Който ражда безумно <чадо> ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

22 С ерце радісне добре лікує, а пригноблений дух сушить кості.

Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

23 Б езбожний таємно бере хабара, щоб зігнути путі правосуддя.

Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

24 З обличчям розумного мудрість, а очі глупця аж на кінці землі.

Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

25 Н ерозумний син смуток для батька, для своєї ж родительки гіркість.

Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

26 Н е добре карати справедливого, бити шляхетних за щирість!

Не е добре да се глобява праведния, <Нито> да се бие благородния, за справедливостта <им>.

27 Х то слова свої стримує, той знає пізнання, і холоднокровний розумна людина.

Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

28 І глупак, як мовчить, уважається мудрим, а як уста свої закриває розумним.

Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си <се счита> за разумен.