1 П існя прочан. Свої очі я зводжу до Тебе, що на небесах пробуваєш!

(По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

2 О то бо, як очі рабів до руки їх панів, як очі невільниці до руки її пані, отак наші очі до Господа, нашого Бога, аж поки не змилується Він над нами!

Ето, както очите на слугите <гледат> към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така <гледат> нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.

3 П омилуй нас, Господи, помилуй нас, бо погорди ми досить наситились!

Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.

4 Д уша наша наситилась досить собі: від безпечних наруги, від пишних погорди!...

Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.