1 П салом Давидів. Пісня освячення дому. (30-2) Буду тебе величати, о Господи, бо Ти з глибини мене витяг, і не потішив моїх ворогів ради мене!

(По слав. 29). Псалом. Песен при освещението на Давидовия дом. Ще Те превъзнасям, Господи; защото Ти си ме издигнал, И не си оставил неприятелите ми да тържествуват над мене.

2 ( 30-3) Господи, Боже мій, я кликав до Тебе, і мене вздоровив Ти.

Господи Боже мой, извиках към Тебе; И Ти си ме изцелил.

3 ( 30-4) Господи, вивів Ти душу мою із шеолу, Ти мене оживив, щоб в могилу не сходити мені!

Господи, извел си от преизподнята душата ми; Опазил си живота ми измежду ония, които слизат в рова.

4 ( 30-5) Співайте Господеві, святії Його, й славте пам'ять святині Його!

Пейте Господу, светии Негови, И възхвалявайте светото Му име {Еврейски: Светият му спомен. Виж Изх. 3: 15.}.

5 ( 30-6) Бо хвилю триває Він у гніві Своїм, все життя в Своїй ласці: буває увечорі плач, а радість на ранок!

Защото гневът Му е само за една минута, А благоволението Му е за цял живот; Вечер може да влезе плач да пренощува, А на сутринта <иде> радост.

6 ( 30-7) А я говорив був у мирі своєму: Я не захитаюсь навіки!

Аз в благоденствието си рекох: Няма да се поклатя до века.

7 ( 30-8) Господи, в ласці Своїй Ти поставив мене на горі моїх сил. Як лице Своє Ти заховав, то збентежився я.

Господи, с благоволението Си Ти беше ме поставил на твърда планина; Скрил си лицето Си<, и> смутих се.

8 ( 30-9) До Тебе я кличу, о Господи, і благаю я Господа:

Към Тебе, Господи, извиках, И на Господа се помолих, <като казах:>

9 ( 30-10) Яка користь із крови моєї, коли я до гробу зійду? Чи хвалити Тебе буде порох? Чи він виявить правду Твою?

Каква полза от кръвта ми, ако сляза в рова? Пръстта ще Те славослави ли? Ще възвестява ли истината Ти?

10 ( 30-11) Почуй, Господи, і помилуй мене, Господи, будь мені помічником!

Послушай, Господи, и смили се за мене; Господи, бъди ми помощник.

11 ( 30-12) Ти перемінив мені плач мій на радість, жалобу мою розв'язав, і підперезав мене радістю,

Обърнал си плача ми на играние за мене; Съблякъл си ми вретището и препасал си ме с веселие.

12 ( 30-13) щоб славу співала людина Тобі й не замовкла! Господи, Боже мій, повік славити буду Тебе!

За да Ти пее хвала душата <ми> и да не млъква. Господи Боже мой, до века ще Те хваля.