1 Н ехай я стою на сторожі своїй, і нехай на облозі я стану, і хай виглядаю, щоб бачити, що він буде казати мені, і що відповість на жалобу мою.

На стражата си ще застана, Ще се изправя на кулата, И ще внимавам да видя какво ще ми говори Той, И какво да отговоря на изобличителя си.

2 А Господь відповів та й сказав: Напиши це видіння і поясни на таблицях, щоб читач його легко читав.

Господ в отговор ми рече: Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, За да може да се чете бърже.

3 Б о ще на умовлений час це видіння, і приспішає кінець, і не обмане. Якщо б протягнулось, чекай ти його, бо воно конче прийде, не спізниться.

Защото видението се отнася към едно определено <бъдеще> време, Но бърза към изпълнението си, и няма да излъже; Ако и да се бави, чакай го, Защото непременно ще дойде, няма да закъснее.

4 О сь надута, не проста душа його в ньому, а праведний житиме вірою своєю.

Ето, душата му се надигна, не е отдън права; А праведният ще живее чрез вярата си.

5 І що ж, як зрадливе вино, так горда людина спокою не знає: він роззявлює пащу свою, як шеол, і не насичується, як та смерть, і всіх людей він до себе збирає, і всі народи до себе згромаджує.

При това, понеже виното е коварник, Той е високоумен човек, който не мирува, Който разширява охотата си като преизподня, И, като смъртта, не се насища, Но събира при себе си всичките народи, И натрупва при себе си всичките племена.

6 Ч и ж усі вони не складуть приповістки на нього та загадки насмішливої йому не прокажуть: Горе тому, хто для себе розмножує те, що не його! Аж доки це буде? Горе тому, хто чинить тяжкою заставу на себе!

Против такъв няма ли всички тия да съставят притча, И против него присмивателна поговорка? като рекат: Горко на онзи, който натрупва <много> <нещо>, което не е негово! - до кога? - И който товари себе си със залози!

7 Х іба нагло не встануть оті, хто тебе буде гризти, і збудяться ті, хто тебе попихає, і за здобич ти станеш для них?

Няма ли да станат внезапно ония, които ще те хапят чрез лихоимство, И да се подигнат ония, които ще те правят окаян, Та ти да им станеш за плячка?

8 З а те, що ти грабував був багато народів, вся решта народів тебе пограбує за ту людську кров, і за насильство над краєм, над містом та над усіма, хто мешкає в ньому.

Понеже ти обра много народи, Всички останали от племената ще те оберат, Поради кръвта на човеците, И поради насилието извършено <от тебе> на земята, На града и на всичките му жители.

9 Г оре тому, хто неправедний зиск побирає для дому свого, щоб покласти гніздо своє на висоті, і тим із рук злого врятованим бути!

Горко на онзи, който придобива неправедна печалба за дома си За да постави гнездото си на високо, Та да се избави от силата на бедствието!

10 Н арадив ти сором для дому свого, щоб кінець учинити численним народам, і ти прогрішився за душу свою.

Ти си намислил <онова, което ще докара> срам на дома ти Като си изтребил много племена, И си съгрешил против своята си душа.

11 Б о камінь з стіни буде кликати, і йому відповість сволок із дерева.

Защото камъкът ще извика из стената, И гредата из дърветата ще му отговори.

12 Г оре тому, хто кров'ю місто будує, хто беззаконням встановлює город!

Горко на онзи, който гради град с кръв, И утвърждава град с неправда!

13 Ч и ж оце не від Господа Саваота, що народи трудяться для огню, і мучаться люди на марність?

Ето, не е ли от Господа на Силите това, Гдето се трудят племената за огъня, И народите се мъчат за суетата?

14 Б о пізнанням Господньої слави наповнена буде земля, як море вода покриває.

Защото земята ще бъде пълна Със знанието на славата Господна, Както водите покриват морето.

15 Г оре тому, хто свого ближнього напоює з келіху гніву свого, і поїть, щоб бачити сором його!

Горко на онзи, който напоява ближния си, - На тебе, който изливаш яростта си, още ги и опиваш, За да гледаш голотата им!

16 Т и наситишся ганьбою більше, як славою. Пий також ти, та показуй свій сором! На тебе обернеться келіх правиці Господньої, ганьба ж на славу твою!

Напълнил си се със срам, а не със слава; Пий и ти, и нека се открие краекожието ти, Чашата на десницата Господна ще се обърне към тебе, И гнусно безчестие ще бъде върху славата ти.

17 Б о насилля твоє над Ліваном на тебе спаде, а грабунок худоби зламає тебе за кров людську, та за насилля над краєм, над містом та над усіма, хто мешкає в ньому.

Защото неправдата <ти> към Ливан ще те покрие, И изтребването на уплашените животни, Поради кръвта на човеците, И насилието извършено <от тебе> на земята, На града и на всичките му жители.

18 Я кий дасть пожиток бовван, що його вирізьбив творець його, і відлив, і вчитель неправди, що творець його мав охоту чинити богів цих німих?

Какво ползва изваяният идол, Та го е изваял художника му? - Или леяният идол, учителят на лъжата, Та уповава творителят му на делото си, Тъй щото да прави неми идоли?

19 Г оре тому, хто дереву каже: Збудись, мовчазливому каменю: Зрушся! Чи він буде навчати? Ось він сріблом та золотом викладений, але жодного духу в ньому нема!

Горко на онзи, който казва на дървото: Събуди се! - На немия камък: Дигни се! Той ли ще <го> научи? Ето, той е обкован със злато и сребро, И няма никакво дишане в него.

20 А Господь у Своїм храмі святім, мовчи перед обличчям Його, уся земле!

Но Господ е в светия Си храм; Млъкни пред Него, цяла земльо.