1 М олитва Мойсея, чоловіка Божого. Господи, пристановищем нашим Ти був з роду в рід!

(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33: 1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

2 П ерше ніж гори народжені, і поки Ти витворив землю та світ, то від віку й до віку Ти Бог!

Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

3 Т и людину вертаєш до пороху, і кажеш: Вернітеся, людські сини!

Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

4 Б о в очах Твоїх тисяча літ, немов день той вчорашній, який проминув, й як сторожа нічна...

Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.

5 П устив Ти на них течію, вони стали, як сон, вони, як трава, що минає:

Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;

6 у ранці вона розцвітає й росте, а на вечір зів'яне та сохне!

Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

7 Б о від гніву Твого ми гинемо, і пересердям Твоїм перестрашені,

Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

8 Т и наші провини поклав перед Себе, гріхи ж нашої молодости на світло Свого лиця!

Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

9 Б о всі наші дні промайнули у гніві Твоїм, скінчили літа ми свої, як зідхання...

Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

10 Д ні літ наших у них сімдесят літ, а при силах вісімдесят літ, і гордощі їхні страждання й марнота, бо все швидко минає, і ми відлітаємо...

Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

11 Х то відає силу гніву Твого? А Твоє пересердя як страх перед Тобою!

Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 Н авчи нас лічити отак наші дні, щоб ми набули серце мудре!

Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

13 П ривернися ж, о Господи, доки терпітимемо? і пожалій Своїх рабів!

Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 Н асити нас уранці Своїм милосердям, і ми будемо співати й радіти по всі наші дні!

Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 П орадуй же нас за ті дні, коли Ти впокоряв нас, за ті роки, що в них ми зазнали лихого!

Развесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло.

16 Н ехай виявиться Твоє діло рабам Твоїм, а величність Твоя їхнім синам,

Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

17 і хай буде над нами благовоління Господа, Бога нашого, і діло рук наших утверди нам, і діло рук наших утверди його!

И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.