1 М ав же і перший заповіт постанови богослужби та світську святиню.

А даже при първия <завет> имаше постановления за богослужение, <имаше> и земно светилище.

2 Б ула бо уряджена перша скинія, яка зветься святиня, а в ній був свічник, і стіл, і жертвенні хліби.

Защото беше приготвена скиния, в първата <част> на която бяха светилникът, трапезата и присътствените хлябове; която <част> се казва светото място;

3 А за другою заслоною скинія, що зветься Святеє Святих.

а зад втората завеса <беше оная част> от скинията, която се казваше пресветото <място>,

4 М ала вона золоту кадильницю й ковчега заповіту, усюди обкутого золотом, а в нім золота посудина з манною, і розцвіле жезло Ааронове та таблиці заповіту.

гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;

5 А над ним херувими слави, що затінювали престола благодаті, про що говорити докладно тепер не потрібно.

и над него <бяха> херувимите на <Божията> слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.

6 П ри такому ж урядженні до першої скинії входили завжди священики, правлячи служби Богові,

И когато тия неща бяха така приготвени, в първата <част> на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;

7 а до другої раз на рік сам первосвященик, не без крови, яку він приносить за себе й за людські провини.

а във втората веднъж в годината <влизаше> само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.

8 С вятий Дух виявляє оцим, що ще не відкрита дорога в святиню, коли ще стоїть перша скинія.

С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата <част> на скинията,

9 В она образ для часу теперішнього, за якого приносяться дари та жертви, що того не можуть вдосконалити, щодо сумління того, хто служить,

която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено <чист>,

10 щ о тільки в потравах та в напоях, та в різних обмиваннях, в уставах тілесних, установлено їх аж до часу направи.

<понеже се състоят> само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.

11 А ле Христос, Первосвященик майбутнього доброго, прийшов із більшою й досконалішою скинією, нерукотворною, цебто не цього втворення,

А понеже Христос дойде <като> първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,

12 і не з кров'ю козлів та телят, але з власною кров'ю увійшов до святині один раз, та й набув вічне відкуплення.

веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби <за нас> вечно изкупление.

13 Б о коли кров козлів та телят та попіл із ялівок, як покропить нечистих, освячує їх на очищення тіла,

Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,

14 с кільки ж більш кров Христа, що Себе непорочного Богу приніс Святим Духом, очистить наше сумління від мертвих учинків, щоб служити нам Богові Живому!

то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!

15 Т ому Він Посередник Нового Заповіту, щоб через смерть, що була для відкуплення від переступів, учинених за першого заповіту, покликані прийняли обітницю вічного спадку.

Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство <чрез> смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.

16 Б о де заповіт, там має відбутися смерть заповітника,

Защото гдето има завещание, трябва, за <изпълнението му>, да се докаже и смъртта на завещателя.

17 з аповіт бо важливий по мертвих, бо нічого не варт він, як живе заповітник.

Защото завещанието влиза в сила, <само> гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят.

18 Т ому й перший заповіт освячений був не без крови:

Затова нито първият <завет> бе утвърден без кръв.

19 К оли бо Мойсей сповістив був усі заповіді за Законом усьому народові, він узяв кров козлів та телят із водою й червоною вовною та з ісопом, та й покропив і саму оту книгу, і людей,

Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:

20 п роказуючи: Це кров заповіту, що його наказав для вас Бог!

"Това е кръвта, <проляна> при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".

21 Т ак само і скинію, і ввесь посуд служебний покропив він кров'ю.

При това, той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.

22 І майже все за Законом кров'ю очищується, а без пролиття крови не має відпущення.

И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.

23 О тож, треба було, щоб образи небесного очищалися цими, а небесне саме кращими від оцих жертвами.

И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия <жертви>, а самите небесни - с жертви по-добри от тях.

24 Б о Христос увійшов не в рукотворну святиню, що була на взір правдивої, але в саме небо, щоб з'явитись тепер перед Божим лицем за нас,

Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;

25 і не тому, щоб часто приносити в жертву Себе, як первосвященик увіходить у святиню кожнорічно із кров'ю чужою,

и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,

26 б о інакше Він мусів би часто страждати ще від закладин світу, а тепер Він з'явився один раз на схилку віків, щоб власною жертвою знищити гріх.

(иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.

27 І як людям призначено вмерти один раз, потім же суд,

И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това <настава> съд,

28 т ак і Христос один раз був у жертву принесений, щоб понести гріхи багатьох, і не в справі гріха другий раз з'явитися тим, хто чекає Його на спасіння.

така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без <да има работа> с грях, за спасението на ония, които Го очакват.