1 О тож, коли є в Христі яка заохота, коли є яка потіха любови, коли є яка спільнота духа, коли є яке серце та милосердя,

И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание,

2 т о доповніть радість мою: щоб думали ви одне й те, щоб мали ту саму любов, одну згоду й один розум!

направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени.

3 Н е робіть нічого підступом або з чванливости, але в покорі майте один одного за більшого від себе.

<Не правете> нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.

4 Н ехай кожен дбає не про своє, але кожен і про інших.

Не гледайте всеки <само> за своето, но всеки и за чуждото.

5 Н ехай у вас будуть ті самі думки, що й у Христі Ісусі!

Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;

6 В ін, бувши в Божій подобі, не вважав за захват бути Богові рівним,

Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,

7 а ле Він умалив Самого Себе, прийнявши вигляд раба, ставши подібним до людини; і подобою ставши, як людина,

но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;

8 В ін упокорив Себе, бувши слухняний аж до смерти, і то смерти хресної...

и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

9 Т ому й Бог повищив Його, та дав Йому Ім'я, що вище над кожне ім'я,

Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име;

10 щ об перед Ісусовим Ім'ям вклонялося кожне коліно небесних, і земних, і підземних,

така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните <същества>,

11 і щоб кожен язик визнавав: Ісус Христос то Господь, на славу Бога Отця!

и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

12 О тож, мої любі, як ви завжди слухняні були не тільки в моїй присутності, але значно більше тепер, у моїй відсутності, зо страхом і тремтінням виконуйте своє спасіння.

Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет;

13 Б о то Бог викликає в вас і хотіння, і чин за доброю волею Своєю.

Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете <това> и да <го> изработвате.

14 Р обіть усе без нарікання та сумніву,

Вършете всичко без роптание и без препиране,

15 щ об були ви бездоганні та щирі, невинні діти Божі серед лукавого та розпусного роду, що в ньому ви сяєте, як світла в світі,

за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,

16 д одержуючи слово життя на похвалу мені в день Христа, що я біг не надармо, що я працював не надармо.

като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христа, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.

17 Т а хоч і стаю я жертвою при жертві і при службі вашої віри, я радію та тішуся разом із вами всіма.

Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам.

18 Т іштесь тим самим і ви, і тіштеся разом зо мною!

Подобно се радвайте и вие и с мене заедно се радвайте.

19 Н адіюся в Господі Ісусі незабаром послати до вас Тимофія, щоб і я зміцнів духом, розізнавши про вас.

А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотея, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние.

20 Б о я однодумця не маю ні одного, щоб щиріше подбав він про вас.

Защото нямам никой друг на еднакъв дух с <мене>, който да се погрижи искрено за вас.

21 У сі бо шукають свого, а не Христового Ісусового.

Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.

22 Т а ви знаєте досвід його, бо він, немов батькові син, зо мною служив для Євангелії.

А вие знаете неговата изпитана <вярност>, че той е служител с мене в <делото> на благовестието, както чадо <слугува> на баща си.

23 О тже, маю надію негайно послати цього, як тільки довідаюся, що буде зо мною.

Него, прочее, се надявам да изпратя, щом разбера, как ще стане с мене,

24 А ле в Господі маю надію, що й сам незабаром прибуду до вас.

а уверен съм в Господа, че и сам аз скоро ще дойда.

25 А ле я вважав за потрібне послати до вас брата Епафродита, свого співробітника та співбойовника, вашого апостола й служителя в потребі моїй,

Счетох, обаче, за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите;

26 б о він побивався за вами всіма, і сумував через те, що ви чули, що він хворував.

понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен.

27 Б о смертельно він був хворував. Але змилувався Бог над ним, і не тільки над ним, але й надо мною, щоб я смутку на смуток не мав.

И наистина той боледува близо до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.

28 О тож, тим швидше послав я його, щоб тішились ви, його знову побачивши, і щоб без смутку я був.

Затова и по-скоро го изпратих, та като го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен;

29 Т ож прийміть його в Господі з повною радістю, і майте в пошані таких,

Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит,

30 б о за діло Христове наблизився був аж до смерти, наражаючи на небезпеку життя, щоб доповнити ваш нестаток служіння для мене.

понеже заради Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.