1 П існя. Псалом. Синів Кореєвих. Для дириґетна хору. На „Махалат лефннот". Пісня навчальна Гемана езрахеяннина. (88-2) Господи, Боже спасіння мого, вдень я кличу й вночі я перед Тобою:

(По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева {3 Цар. 4: 31. 1 Лет. 2: 6.}. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.

2 ( 88-3) хай молитва моя дійде перед обличчя Твоє, нахили Своє ухо до зойку мого,

Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

3 ( 88-4) душа бо моя наситилась нещастями, а життя моє зблизилося до шеолу!

Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.

4 ( 88-5) Я до тих прирахований став, що в могилу відходять, я став, немов муж той безсилий...

Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

5 ( 88-6) Я кинений серед померлих, немов оті трупи, що в гробі лежать, що про них Ти не згадуєш більш, і потяті вони від Твоєї руки...

Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

6 ( 88-7) Умістив Ти мене в глибочезну могилу, до пітьми в глибинах.

Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

7 ( 88-8) На мене лягла Твоя лють, і Ти всіма Своїми ламаннями мучив мене... Села.

Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

8 ( 88-9) Віддалив Ти від мене знайомих моїх, учинив Ти мене за огиду для них... Я замкнений і не виходжу,

Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

9 ( 88-10) стемніло з біди моє око... Я кожного дня Тебе кличу, о Господи, простягаю до Тебе руки свої!...

Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

10 ( 88-11) Чи Ти чудо вчиниш померлим? Чи трупи встануть і будуть хвалити Тебе? Села.

На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите {Еврейски: Сенките.} ще станат <и> ще Те хвалят? (Села).

11 ( 88-12) Хіба милість Твоя буде в гробі звіщатись, а вірність Твоя в аввадоні?

В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в <мястото на> погибелта {Еврейски: В Авадон. Иов 26: 6.} верността Ти?

12 ( 88-13) Чи познається в темряві чудо Твоє, а в краю забуття справедливість Твоя?

Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти <дела>, И правдата Ти в земята на забравените?

13 ( 88-14) Та я кличу до Тебе, о Господи, і вранці молитва моя Тебе випереджує...

Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

14 ( 88-15) Для чого, о Господи, кидаєш душу мою, ховаєш від мене обличчя Своє?

Господи, защо отхвърляш душата ми? <Защо> криеш лицето Си от мене?

15 ( 88-16) Нужденний я та помираю відмалку, переношу страхіття Твої, я ослаблений став...

От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, <и> в изумление съм.

16 ( 88-17) Перейшли надо мною Твої пересердя, страхіття Твої зруйнували мене,

Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

17 ( 88-18) вони оточають мене, як вода, увесь день, вони разом мене облягають...

Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

18 ( 88-19) друга й приятеля віддалив Ти від мене, знайомі мої як та темрява!...

Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.