1 ( По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева {3 Цар. 4: 31. 1 Лет. 2: 6.}. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.

2 Н ека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

3 З ащото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.

4 С читан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

5 И зхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

6 П оложил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

7 Н атегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

8 О тдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

9 О кото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

10 Н а мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите {Еврейски: Сенките.} ще станат <и> ще Те хвалят? (Села).

11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в <мястото на> погибелта {Еврейски: В Авадон. Иов 26: 6.} верността Ти?

12 Щ е се познаят ли в тъмнината чудесните Ти <дела>, И правдата Ти в земята на забравените?

13 Н о аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

14 Г осподи, защо отхвърляш душата ми? <Защо> криеш лицето Си от мене?

15 О т младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, <и> в изумление съм.

16 Г невът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

17 К ато води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

18 О тдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.