1 С имон Петър, слуга и апостол Исус Христов, на вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра:

2 Б лагодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса, нашия Господ.

3 П онеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е <потребно> за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;

4 ч рез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;

5 т о по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие,

6 н а благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие,

7 н а благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.

8 З ащото ако тия <добродетели> се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос.

9 Н о оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.

10 З атова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия <добродетели>, никога няма да изпаднете.

11 П онеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос.

12 З атова всякога ще бъда готов да ви напомням за тия работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в истината, която сега държите.

13 И мисля, че е право, докато съм в тая <телесна> хижа, да ви подтиквам чрез напомняне;

14 п онеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос.

15 Д аже ще се постарая щото вие и след смъртта ми, да можете всякога да помните тия работи.

16 З ащото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.

17 З ащото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.

18 Т оя глас чухме <сами> ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина.

19 И <така>, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.

20 И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно <на пророка> обяснение <на Божията воля;>

21 з ащото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.