1 И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

2 З ащото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

3 П онеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

4 А на този, който върши <дела>, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

5 а на този, който не върши <дела>, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра <му> се вменява за правда.

6 К акто и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

7 " Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити;

8 Б лажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

9 П рочее, това блаженство <само> за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".

10 т о как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

11 И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

12 и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

13 П онеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

14 З ащото, ако са наследници тия, които <се облягат> на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

15 п онеже законът докарва, <не обещание>, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

16 З атова <наследството> е от вяра, за <да бъде> по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се <обляга> на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

17 ( както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

18 & lt;Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

19 Б ез да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, <вземаше пред вид> и мъртвостта на Сарината утроба, -

20 о баче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

21 у верен, че това, което е обещал <Бог>, Той е силен да го изпълни.

22 З атова му се вмени за правда.

23 Т ова пък, че му се вмени <за правда>, не се написа само за него,

24 н о и за нас, на които ще се вменява <за правда>, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,

25 К ойто биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.