1 ( По слав. 56). За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата {1 Цар. 21: 1. 24: 3. Псал. 142 надписа.}. Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! под сянката на Твоите крила ще прибягна, Докато преминат <тия> бедствия.

2 Щ е викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действува за мене.

3 Щ е прати от небесата и ще ме избави, <Когато ме> укорява оня, който иска да ме погълне. (Села). Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.

4 Д ушата ми е всред лъвове; Лежа между пламнали човеци, <Между> човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.

5 В ъзнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.

6 М режи приготвиха за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред нея. (Села).

7 Н епоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а още ще славословя.

8 С ъбуди се, душе моя {Еврейски: Славо моя.}; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.

9 Щ е Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.

10 З ащото Твоята милост е велика <дори> до небесата. И Твоята вярност до облаците.

11 В ъзнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.