1 Т ака също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:

2 К огато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.

3 Т оже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже <себе си> със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,

4 и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

5 Н о ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.

6 Н о ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорено с устните й, с което е обвързала душата си,

7 и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците й си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

8 Н о ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.

9 О брек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си, си остава върху нея.

10 Н о ако <една жена> е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,

11 и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

12 Н о ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й и относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще й прости.

13 М ъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;

14 н о ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.

15 Н о ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

16 Т ия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, <да се пазят> между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом, <относно обреците>.