1 М ек отговор отклонява от ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.

2 Е зикът на мъдрите изказа знание, А устата на безумните изригват глупост.

3 О чите Господни са на всяко място И наблюдават злите и добрите.

4 Б лагият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.

5 Б езумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.

6 В дома на праведния <има> голямо изобилие, А в доходите на нечестивия <има> загриженост.

7 У стните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не <прави> така.

8 Ж ертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.

9 П ътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.

10 И ма тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.

11 А дът и погибелта са <открити> пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!

12 П рисмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.

13 В есело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

14 С ърцето на разумния търси знание, А устата на безумните се хранят с глупост.

15 З а наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

16 П о-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.

17 П о-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.

18 Я ростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.

19 П ътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е <като> друм.

20 М ъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.

21 Н а безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.

22 Д ето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.

23 О т отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време <казана>, колко е добра!

24 З а разумния пътят на живота <върви> нагоре, За да се отклони от ада долу.

25 Г оспод съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.

26 Л ошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.

27 К ористолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.

28 С ърцето на праведния обмисля <що> да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.

29 Г оспод е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.

30 С ветъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.

31 У хо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.

32 К ойто отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.

33 С трахът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.