1 А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.

2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.

3 Т огава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

4 И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Иоана за свой прислужник.

6 И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

7 к ойто беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя <последният> повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.

8 Н о магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

9 Н о Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:

10 О , ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

11 И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за <известно> време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

12 Т огава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.

13 А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.

16 П авел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

17 Б ог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели <им> тяхната земя да <им бъде> наследство за около четиристотин и петдесет години.

20 С лед това <им> дава съдии до пророка Самуила.

21 П осле поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

22 И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля".

23 О т неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса,

24 с лед като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

25 И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм <Оня, Когото очаквате>; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

26 Б ратя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

27 З ащото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да <разберат> пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха <ги> като <Го> осъдиха.

28 Б ез да намерят <в Него> нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

29 И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.

30 Н о Бог Го възкреси от мъртвите.

31 И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.

32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни,

33 ч е Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".

34 А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, <обещани> на Давида".

35 З ащото и в друг <Псалом> казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".

36 О баче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

37 А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.

38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.

39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.

40 З атова внимавайте да не би да <ви> постигне казаното от пророците:

41 " Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

42 К огато си излизаха ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

43 И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

44 Н а следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.

45 А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.

46 Н о Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.

47 З ащото така ни заповяда Господ, <казвайки>: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"

48 И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

49 И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.

50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

51 А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

52 А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.