1 & lt;Пророчество> за Вавилон наложено във видение на Исаия Амосовия син: -

2 Д игнете знаме на гола планина, Извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, За да влязат във вратите на благородните.

3 А з заповядах на посветените Си, Повиках още и силните Си, за <да извършат волята на> гнева Ми, - Да! ония, които се радват на Моето величие.

4 Г ласът върху планините на множество приличаше на голям народ! Шумен глас от царството на събраните народи! Господ на силите преглежда войнството Си за бой.

5 Т е идат от далечна страна, От небесните краища, Дори Господ и оръжията на негодуванието Му, За да погуби цялата земя.

6 Л елекайте, защото денят Господен наближи, Ще дойде като погибел от Всемогъщия.

7 З атова всичките ръце ще ослабват, И сърцето на всеки човек ще се стопи.

8 Т е ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат; Ще бъдат в болки както жена, която ражда; Удивлявани ще гледат един на друг, - Лицата им лица на пламък.

9 Е то денят Господен иде, Лют, с негодуване и пламенен гняв, За да запусти земята И да изтреби от нея грешните й,

10 З ащото небесните звезди и съзвездия Не ще дадат светенето си; Слънцето ще потъмнее при изгряването си, И луната не ще сияе със светлината си.

11 Щ е накажа света за злината <им>, И нечестивите за беззаконието им; Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните.

12 Щ е направя човек да е по-скъп от чистото злато, Да! хората <да са по-скъпи> от офирското злато.

13 З атова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.

14 Т е ще бъдат като гонена сърна, И като овце, които никой не събира; Ще се връщат всеки при людете си. И ще бягат всеки на земята си.

15 В секи, който се намери, ще бъде пронизан; И всичките заловени ще паднат под нож.

16 М ладенците им, тоже, ще бъдат смазани пред очите им; Къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани.

17 Е то, ще подбудя против тях мидяните, Които не ще считат среброто за нищо, А колкото за златото - няма да се наслаждават в него.

18 Н о <с> лъковете <си> ще смажат юношите; И не ще се смилят за плода на утробата, Окото им няма да пощади децата.

19 И <с> Вавилон, славата на царствата, Красивият <град>, с който се гордеят халдеите, Ще бъде както, когато разори Бог Содома и Гомора:

20 Н икога няма да се насели, Нито ще бъде обитаван из род в род; Нито арабите ще разпъват шатрите си там, Нито овчари ще правят стадата си да почиват там.

21 Н о диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там;

22 Х иени ще вият в замъците им, И чакали в увеселителните <им> палати; И времето <да му стане това> скоро ще дойде, Дните му не ще се продължат.