1 ( По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

2 Е то, както очите на слугите <гледат> към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така <гледат> нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.

3 С мили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.

4 П ресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.