1 С лед това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.
2 А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.
3 З атова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;
4 з ащото никой, <като> иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.
5 ( Защото нито братята Му вярваха в Него).
6 А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.
7 В ас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.
8 В ъзлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.
9 И като им рече това, остана си в Галилея.
10 А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.
11 Ю деите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?
12 И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.
13 О баче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.
14 Н о като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе в храма и почна да поучава.
15 З атова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил?
16 И сус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.
17 А ко иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
18 К ойто говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.
19 Н е даде ли ви Моисей закона? но <пак> никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?
20 Н ародът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?
21 И сус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите <на Мене> поради него.
22 М оисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека.
23 А ко се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота.
24 Н е съдете по изглед, но съдете справедливо.
25 Т огава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?
26 Е то Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?
27 О баче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.
28 З атова Исус, като поучаваше в храма, извика казвайки: И Мене познавате, и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.
29 А з Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.
30 И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.
31 О баче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?
32 Ф арисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.
33 И сус, прочее, рече: Още малко време съм с вас, и <тогава> ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.
34 Щ е Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете.
35 Н а това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?
36 К акво <значи> тази дума, която рече: Ще Ме търсите, и няма да Ме намерите; и, гдето съм Аз вие не можете да дойдете?
37 А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.
38 А ко някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.
39 А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото Дух още не бе <даден>, понеже Исус още не бе се прославил.
40 З а туй, <някои> от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът.
41 Д руги казваха: Тоя е Христос. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?
42 Н е рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?
43 И така възникна раздор между народа за Него.
44 И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него.
45 Т огава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте?
46 С лужителите отговориха: Никога човек не е говорил така.
47 А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?
48 П овярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?
49 Н о това простолюдие, което не знае закона проклето е.
50 Н икодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва:
51 Н ашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?
52 Т е в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.
53 И всеки отиде у дома си.