1 А ония, които подпечатаха, бяха: управителят Неемия, Ахалиевият син и Седекия,
2 С ераия, Азария, Еремия,
3 П асхор, Амария, Мелхия,
4 Х атус, Севания, Малух,
5 Х арим, Меримот, Авдия,
6 Д аниил, Ганатон, Варух,
7 М есулам, Авия, Миамин,
8 М аазия, Велгай и Семаия; те бяха свещеници.
9 Л евити: Исус, Азаниевият син, Вануй от Инададовите потомци и Кадмиил;
10 и братята им Севания, Одия, Келита, Фелаия, Анан,
11 М ихей, Реов, Асавия,
12 З акхур, Серевия, Севания,
13 О дия, Ваний и Венину.
14 Н ачалници на людете: Фарос, Фаат-моав, Елам, Зату, Ваний,
15 В уний, Азгад, Вивай,
16 А дония, Вагуй, Адин,
17 А тир, Езекия, Азур,
18 О дия, Асум, Висай,
19 А риф, Анатот, Невай,
20 М агфиас, Месулам, Изир,
21 М есизавеил, Садок, Ядуа,
22 Ф елатия, Анан, Анаия,
23 О сия, Анания, Асув,
24 А лоис, Филея, Совив,
25 Р еум, Асавна, Маасия,
26 А хия, Анан, Ганан,
27 М алух, Харим и Ваана.
28 А останалите от людете, свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите и всички, които бяха се отделили от племената на земите <и се прилепили> към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всеки, който знаеше и разбираше,
29 п рисъединиха се към братята си, големците си, и постъпиха в заклинание и клетва да ходят по Божия закон, който бе даден чрез Божия слуга Моисея, и да пазят и вършат всичките заповеди на Иеова нашия Господ, съдбите Му и повеленията Му;
30 и да не даваме дъщерите си на племената на земята, и да не вземаме техните дъщери за синовете си;
31 и ако племената от земята донесат стоки или каква да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свет ден; и да се отказваме от <обработването на земята> всяка седма година и от изискването на всеки дълг.
32 Н аредихме си още да се задължим да даваме всяка година по една трета от сикъла за службата на дома на нашия Бог,
33 з а присътствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията и на празниците, и за светите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израиля, и за всичката работа на дома на нашия Бог.
34 И ние - свещениците, левитите и людете - хвърлихме жребие <помежду си> за приноса на дървата, за да ги докарват в дома на нашия Бог, според бащините ни домове, в определени времена всяка година, за да горят върху олтара на Господа нашия Бог според предписаното в закона;
35 и всяка година да донасяме в Господния дом първите плодове от земята си и първите плодове от рожбата на всяко дърво;
36 и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които служат в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, според предписаното в закона, и първородните от говедата си и от стадата си;
37 и да донасяме на свещениците, в стаите на дома на нашия Бог първите плодове от нашето тесто, и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, тоже и виното и дървеното масло; и <да внасяме> на левитите десетъците от земята си, и левитите да вземат десетъците по всичките градове, гдето обработваме земята.
38 И <някой> свещеник, Ааронов потомец, да бъде с левитите когато вземат десетъците; и левитите да донасят десетъка от десетъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.
39 З ащото израилтяните и левийците трябва да донасят приносите от житото, от виното и от дървеното масло в стаите, гдето са съдовете на светилището, и служащите свещеници, вратарите и певците. И няма да оставим дома на нашия Бог.