1 И синовете на първородния на Израиля, Рувим, (защото той бе първородният; но, понеже оскверни леглото на баща си, неговото първородство се даде на синовете на Израилевия син Иосифа, а родословието не се смята според първородството;

2 з ащото Юда превъзмогна над братята си, и от него <се определи да произлезе> вождът; първородството, обаче, беше на Иосифа,)-

3 с иновете на първородния на Израиля, Рувим, бяха Енох, Фалу, Есрон и Хармий.

4 С инове на Иоила: негов син, Семаия; негов син, Гог; негов син, Семей;

5 н егов син, Михей; негов син Реаия; негов син, Ваал;

6 н егов син, Веера, когото асирийският цар Теглат-Фелнасар {В 4 Цар. 14: 29 и 16: 7, Тегзатал-феласар.} заведе в плен; той бе първенец на рувимците.

7 А началниците на братята му, според семействата им, когато родословието на поколенията им се изброи, бяха Еиил, Захария

8 и Вела, син на Азаса, син на Сема, син на Иоила; той се засели в Ароир и до Нево и Ваалмеон;

9 и към изток се засели дори до входа на пустинята от река Евфрат, защото добитъкът им беше се умножил в галаадската земя.

10 А в дните на Саула воюваха против агаряните, които паднаха от ръката им; и те се заселиха в шатрите им по цялата източна страна на Галаад.

11 И Гадовите потомци се заселиха срещу тях във васанската земя до Салха,

12 & lt;от които> Иоил беше началникът, а Сафам вторият, и Янай, и Сафат във Васан.

13 И братята им, от бащините им домове, бяха: Михаил, Месулам, Сева, Иорай, Яхан, Зия и Евер, седмина.

14 Т ия бяха синовете на Авихаила, син на Урия, син на Яроя, син на Галаада, син на Михаила, син на Есисая, син на Ядо, син на Вуза.

15 А хий, син на Авдиила Гуниевият син, беше началник на бащиния им дом.

16 Т е се заселиха в Галаад, във Васан, в селата му, и във всичките околности на Сарон до пределите им.

17 В сички тия се изброиха според родословията си в дните на Юдовия цар Иотам и в дните на Израилевия цар Еровоам.

18 О т Рувимовите потомци, гадците и половината от Манасиевото племе, юначните мъже, които носеха щит и нож, стреляха с лък и бяха обучени на бой, възлизаха на четиридесет и четири хиляди седемстотин и шестдесет души, които можеха да излизат на война.

19 И те воюваха против агаряните, етуряните, нафисците и нодавците.

20 И те бидоха подпомогнати против тях, тъй че агаряните и всички, които бяха с тях, се предадоха в ръцете им; защото в битката те извикаха към Бога, и Той ги послуша, понеже уповаваха на Него.

21 И плениха добитъка им: петдесет хиляди от камилите им, двеста и петдесет хиляди от овците им, и две хиляди от ослите им, също и сто хиляди души човеци;

22 з ащото мнозина паднаха убити, понеже <изходът на> боя беше от Бога. И <заселиха се> на мястото им, <и там> живяха до пленението.

23 А потомците на половината Манасиево племе се заселиха в оная земя; те нараснаха от Васан до Ваал-ермон и Санир и планината Ермон.

24 И ето началниците на бащините им домове: Ефер, Есий, Елиил, Азрил, Еремия, Одуия и Ядиил, мъже силни и храбри, мъже именити, началници на бащините си домове.

25 Н о понеже те престъпваха против Бога на бащите си, като блудствуваха след боговете на народите на оная земя, които Бог беше погубил пред тях,

26 з атова, Израилевият Бог подбуди духа на асирийския цар Фул, и духа на асирийския цар Теглат-Фелнасар, та плени рувимците и гадците и половината от Манасиевото племе, и заведе ги в Ала, в Авор, в Ара и до реката Гозан<, гдето са и> до днес.