1 А вдиевото видение: - Така казва Господ Иеова за Едом: Чухме известие от Господа И вестител се изпрати при народите <да каже>: Станете, и да се дигнем против него на бой.

2 Е то, направих те малък между народите; и си много презрян.

3 И змамила те е гордостта на твоето сърце, Тебе, който живееш в цепнатините на канарите, Тебе, чието жилище е на високо, Който казваш в сърцето си: Кой ще ме свали на земята?

4 А ко и да се издигнеш като орел И поставиш гнездото си между звездите, И от там ще те сваля, казва Господ.

5 А ко дойдеха крадци при тебе, Или разбойници през нощта, (Как биде изтребен ти!) Нямаше ли да заграбят <само> колкото им е доволно? Ако гроздоберци дойдеха при тебе, Нямаше ли да оставят пабирък?

6 Н о как е претърсен Исав! Как се откриха скривалищата му!

7 В сичките твои съюзни мъже Те изпратиха по пътя ти до границата; Човеците, които бяха в мир с тебе, те измамиха И преодоляха над тебе; Хлябът ти туриха за примка под тебе; А няма разум за да се схване това.

8 В оня ден, казва Господ, Няма ли да погубя мъдрите от Едом, И благоразумието от Исавовия хълм?

9 И твоите военни мъже, Темане, ще се уплашат, За да се изтреби с клане всеки човек от Исавовите хълмове.

10 П оради насилието, което ти извърши на брата си Якова, Срам ще те покрие, И ще бъдеш изтребен за всегда.

11 В деня, когато ти стоеше настрана, В деня, когато чужденци заведоха в плен войската му, И чужденци като влязоха в портите му, Хвърлиха жребие за Ерусалим, Тогава и ти беше като един от тях.

12 О баче, недей гледа <злорадно >В деня на брата си, В деня на бедствието му; Нито да се радваш за юдейците В деня на загиването им, И да не говориш надменно в деня на угнетението им.

13 Н едей влиза в портата на людете Ми В деня на бедствието им; Да! не гледай <злорадо> злощастието им В деня на бедствието им; Нито да туриш <ръка> на имота им В деня на бедствието им;

14 Н едей застава на кръстопътя, За да изтребваш бежанците му, Нито да предадеш останалите от него В деня на угнетението им.

15 З ащото денят Господен е близо против всичките народи; Както си направил, така ще се направи и на тебе; Постъпките ти ще се върнат на главата ти.

16 З ащото както вие<, намиращи се> на светия Ми хълм, пиехте <от гнева Ми>, Така непрестанно ще пият всичките народи; Да! ще пият и ще поглъщат, И ще бъдат като че не са били.

17 А на Сионския хълм ще се намерят оцелелите, И той ще бъде свет; И Якововият дом ще владее <изново> своето наследство.

18 Я кововият дом ще бъде огън, И Иосифовият дом като пламък; А Исавовият дом като слама; И те ще я запалят и ще я изгорят, Тъй щото никой няма да остане от Исавовия дом; Защото Господ изговори това.

19 Ж ителите на юг ще владеят Исавовия хълм, И ония на поляните филистимците, Ще владеят и Ефремовите ниви и самарийските ниви; А Вениамин <ще владее> Галаад;

20 И тая пленена войска на израилтяните <Ще владее земята> на Ханаанците до Сарепта; И пленените ерусалимци, които са в Сефарад, Ще владеят южните градове;

21 И избавители ще възлязат на хълма Сион За да съдят Исавовия хълм; И царството ще бъде на Господа.