1 ( По слав. 70). На Тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.

2 И збави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.

3 Б ъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.

4 Б оже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.

5 З ащото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.

6 Т и си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе <ще бъде> винаги хвалението ми.

7 К ато чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.

8 У стата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене Тебе.

9 Н е ме отхвърляй във време на старостта <ми;> Не ме оставяй, когато отпада силата ми;

10 З ащото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си

11 И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да <го> избави.

12 Б оже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.

13 Н ека се посрамят <и> се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.

14 Н о аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.

15 У стата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, <което ми вършиш, >Защото не мога <да ги> изброя.

16 Щ е дойда <и ще хваля> мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.

17 Б оже, Ти си ме научил от младостта ми; И досега съм разгласявал Твоите чудесни дела.

18 Д а! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата {Еврейски: Мишцата.} Ти на <идещия> род, Твоята мощ на всичките бъдещи <поколения>.

19 С ъщо и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?

20 Т и, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.

21 Щ е уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.

22 И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.

23 щ е се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.

24 Е зикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.