1 З атова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш <другиго>; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

2 А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

4 И ли презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост <е назначена да> те води към покаяние?

5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

6 К ойто ще въздаде на всеки според делата му:

7 в ечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

8 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

9 с кръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, <после> и на гърка,

10 а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, <после> и на гърка.

11 П онеже Бог не гледа на лице.

12 З ащото тия, които са съгрешили без <да имат> закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

13 З ащото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,

14 ( понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което <се изисква> от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

15 п о това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните <дела> на човеците според моето благовестие.

17 Н о ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,

18 з наеш <Неговата воля>, и разсъждаваш между различни< мнения>, понеже се учиш от закона;

19 & lt;ако> при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

20 н аставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

21 т огава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

22 Т и, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

23 Т и, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

24 & lt;Питам това>, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

25 П онеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

27 и оня, който <остане> в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан <закон> и обрязване, но си престъпник на закона?

28 З ащото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;

29 н о юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.