Римляни 2 ~ Romani 2

picture

1 З атова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш <другиго>; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

Perciò, o uomo, chiunque tu sia che, giudichi, sei inescusabile perché in quel che giudichi l'altro, condanni te stesso, poiché tu che giudichi fai le medesime cose.

2 А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

Or noi sappiamo che il giudizio di Dio è secondo verità su coloro che fanno tali cose.

3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

E pensi forse, o uomo che giudichi coloro che fanno tali cose e tu pure le fai, di scampare al giudizio di Dio?

4 И ли презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост <е назначена да> те води към покаяние?

Ovvero disprezzi le ricchezze della sua benignità, della sua pazienza e longanimità, non conoscendo che la bontà di Dio ti spinge al ravvedimento?

5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

Ma tu, per la tua durezza ed il cuore impenitente, ti accumuli un tesoro d'ira, per il giorno dell'ira e della manifestazione del giusto giudizio di Dio,

6 К ойто ще въздаде на всеки според делата му:

che renderà a ciascuno secondo le sue opere:

7 в ечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

la vita eterna a coloro che cercano gloria, onore e immortalità, perseverando nelle opere di bene

8 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

a coloro invece che contendono e non ubbidiscono alla verità, ma ubbidiscono all'ingiustizia, spetta indignazione ed ira.

9 с кръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, <после> и на гърка,

Tribolazione e angoscia spetta ad ogni anima d'uomo che fa il male del Giudeo prima e poi del Greco;

10 а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, <после> и на гърка.

ma gloria, onore e pace a chiunque fa il bene, al Giudeo prima e poi al Greco.

11 П онеже Бог не гледа на лице.

Perché presso Dio non v'è parzialità.

12 З ащото тия, които са съгрешили без <да имат> закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

Infatti tutti quelli che hanno peccato senza la legge, periranno pure senza la legge; e tutti quelli che hanno peccato sotto la legge, saranno giudicati secondo la legge,

13 З ащото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,

perché non coloro che odono la legge sono giusti presso Dio, ma coloro che mettono in pratica la legge saranno giustificati.

14 ( понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което <се изисква> от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

Infatti quando i gentili, che non hanno la legge, fanno per natura le cose della legge, essi, non avendo legge, sono legge a se stessi;

15 п о това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

questi dimostrano che l'opera della legge è scritta nei loro cuori per la testimonianza che rende la loro coscienza, e perché i loro pensieri si scusano o anche si accusano a vicenda,

16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните <дела> на човеците според моето благовестие.

nel giorno in cui Dio giudicherà i segreti degli uomini per mezzo di Gesú Cristo, secondo il mio evangelo.

17 Н о ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,

Ecco, tu ti chiami Giudeo, ti fondi sulla legge e ti glori in Dio,

18 з наеш <Неговата воля>, и разсъждаваш между различни< мнения>, понеже се учиш от закона;

conosci la sua volontà e distingui le cose importanti, essendo ammaestrato dalla legge,

19 & lt;ако> при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

e sei convinto di essere guida di ciechi, luce di quelli che sono nelle tenebre,

20 н аставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

istruttore degli insensati, insegnante dei bambini, avendo la forma della conoscenza e della verità nella legge.

21 т огава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

Tu dunque che insegni agli altri, non insegni a te stesso? Tu che predichi che non si deve rubare, rubi?

22 Т и, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

Tu che dici che non si deve commettere adulterio, commetti adulterio? Tu che hai in abominio gli idoli, ne derubi i templi?

23 Т и, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

Tu che ti glori nella legge, disonori Dio trasgredendo la legge?

24 & lt;Питам това>, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

Infatti: «Per causa vostra, come sta scritto, il nome di Dio è bestemmiato fra i gentili».

25 П онеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

Perché la circoncisione, è vantaggiosa se tu osservi la legge, ma se sei trasgressore della legge, la tua circoncisione diventa incirconcisione.

26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

Perciò se un incirconciso osserva gli statuti della legge, non sarà la sua incirconcisione reputata circoncisione?

27 и оня, който <остане> в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан <закон> и обрязване, но си престъпник на закона?

E se colui che per natura è incirconciso adempie la legge, non giudicherà egli te che con la lettera e la circoncisione sei trasgressore della legge?

28 З ащото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;

Infatti il Giudeo non è colui che appare tale all'esterno, e la circoncisione non è quella visibile nella carne;

29 н о юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

ma Giudeo è colui che lo è interiormente, e la circoncisione è quella del cuore, nello spirito, e non nella lettera; e d'un tal Giudeo la lode non proviene dagli uomini, ma da Dio.