1 Ч овек, който често е изобличаван, закоравява врата си, Внезапно ще се съкруши и то без поправление.

L'uomo che irrigidisce il collo quando è ripreso, sarà improvvisamente spezzato senza alcun rimedio.

2 К огато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.

Quando i giusti sono in autorità, il popolo si rallegra, ma quando domina l'empio, il popolo geme.

3 К ойто обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота <му>.

L'uomo che ama la sapienza rallegra suo padre; ma chi frequenta le prostitute dissipa la sua ricchezza.

4 Ч рез правосъдие царят утвърждава земята <си>. А който придирва подаръци я съсипва.

Il re rende stabile il paese con la giustizia, ma chi riceve regali lo manda in rovina.

5 Ч овек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.

L'uomo che adula il suo prossimo tende una rete sui suoi passi.

6 В беззаконието на лош човек има примка, А праведният пее и се радва.

Nel peccato di un uomo malvagio c'è un laccio, ma il giusto canta e si rallegra.

7 П раведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма <даже> разум, за да я узнае.

Il giusto si interessa della causa dei miseri, ma l'empio non comprende tale interesse.

8 П рисмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.

Gli schernitori fomentano sedizioni in città, ma gli uomini saggi placano.

9 А ко мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.

Se un uomo saggio viene a contesa con uno stolto, e lo stolto si adira e ride, non c'è pace.

10 К ръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат {Еврейски: Питат.} за живота му.

Gli uomini di sangue odiano chi è integro, ma gli uomini retti cercano di proteggere la sua vita.

11 Б езумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.

Lo stolto dà sfogo a tutta la sua ira ma il saggio la trattiene e la calma.

12 А ко слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.

Se un sovrano dà retta a parole menzognere, tutti i suoi ministri diventano empi.

13 С иромах и притеснител се срещат; Господ просвещава очите на всички тях.

Il povero e l'oppressore hanno questo in comune: l'Eterno illumina gli occhi di entrambi.

14 К огато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.

Il re che fa giustizia ai miseri in verità avrà il trono stabilito per sempre.

15 Т оягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.

La verga e la riprensione danno sapienza; ma il fanciullo lasciato a se stesso fa vergogna a sua madre.

16 К огато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.

Quando gli empi aumentano, aumentano pure le trasgressioni, ma i giusti vedranno la loro rovina.

17 Н аказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наслада на душата ти.

Correggi tuo figlio, egli ti darà conforto e procurerà delizie all'anima tua.

18 Д ето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.

Quando non c'è visione profetica il popolo diventa sfrenato, ma beato chi osserva la legge.

19 С лугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.

Un servo non si corregge solo a parole; anche se comprende non ubbidisce.

20 В идял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

Hai visto un uomo precipitoso nel suo parlare? C'è piú speranza per uno stolto che per lui,

21 А ко глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син {Или: Ще излезе упорит.}.

Se uno alleva delicatamente da fanciullo il suo servo, alla fine egli vorrà essere suo successore.

22 Г невлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.

L'uomo iracondo fomenta contese e l'uomo collerico commette molti peccati.

23 Г ордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.

L'orgoglio dell'uomo lo porta in basso, ma chi è umile di spirito otterrà gloria.

24 К ойто е съдружник с крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.

Chi si fa socio di un ladro odia la sua vita. Egli ode il giuramento ma non denuncia nulla.

25 С трахът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.

La paura dell'uomo costituisce un laccio, ma chi confida nell'Eterno è al sicuro.

26 М нозина търсят благоволението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.

Molti cercano il favore del principe, ma la giustizia per ogni uomo viene dall'Eterno.

27 Н есправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.

L'uomo iniquo è un abominio per i giusti, e chi cammina rettamente è un abominio per gli empi.