1 Т огава Иов в отговор рече:

Allora Giobbe rispose e disse:

2 Д о кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

«Fino a quando affliggerete la mia anima e mi opprimerete coi vostri discorsi?

3 Д есет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

Sono già dieci volte che mi schernite e non vi vergognate di offendermi.

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

Anche se fosse vero che ho mancato, il mio errore riguarderebbe me solo.

5 А ко непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

Ma se proprio volete insuperbire contro di me rimproverandomi l'oggetto della mia vergogna.

6 З найте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

sappiate allora che Dio mi ha trattato ingiustamente e mi ha avvolto nelle sue reti

7 Е то, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

Ecco, io grido: "Violenza!" ma non ho alcuna risposta; grido per aiuto, ma non c'è giustizia!

8 Т ой е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

Mi ha sbarrato la strada e cosí non posso passare; ha sparso le tenebre sul mio cammino.

9 С ъблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

Mi ha spogliato del mio onore e mi ha tolto dal capo la corona.

10 С ъкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

Mi ha demolito da ogni lato e io me ne vado; ha sradicato come un albero la mia speranza.

11 З апалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

La sua ira si è accesa contro di me e mi considera come suo nemico,

12 П олковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

Le sue schiere sono venute tutte insieme e hanno costruito la loro strada contro di me, si sono accampate intorno alla mia tenda.

13 О тдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

Egli ha allontanato da me i miei fratelli, e i miei conoscenti si sono interamente estraniati da me.

14 О ставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

I miei parenti mi hanno abbandonato e i miei intimi amici mi hanno dimenticato.

15 О ния, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

I miei domestici e le mie serve mi trattano come un estraneo, ai loro occhi sono un forestiero.

16 В икам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.

Chiamo il mio servo, ma egli non risponde; devo supplicarlo con la mia bocca.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

Il mio fiato è ripugnante per mia moglie, e sono nauseante ai figli del mio stesso grembo.

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

Persino i bambini mi disprezzano; e provo ad alzarmi, parlano contro di me.

19 В сичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

Tutti gli amici piú intimi mi hanno in orrore, e quelli che amavo si sono rivoltati contro di me.

20 К остите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.

Le mie ossa si attaccano alla mia pelle e alla mia carne e non mi è rimasto che la pelle dei denti.

21 С милете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

Pietà di me, pietà di me, almeno voi amici miei, perché la mano di Dio mi ha colpito.

22 З ащо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

Perché mi perseguitate come fa Dio e non siete mai sazi della mia carne?

23 О , да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

Oh, se le mie parole fossero scritte oh, se fossero incise in un libro;

24 Д а се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

se fossero scolpite per sempre su una roccia con uno stilo di ferro e col piombo!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

Ma io so che il mio Redentore, vive e che alla fine si leverà sulla terra.

26 И , като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:

Dopo che questa mia pelle sarà distrutta, nella mia carne vedrò Dio.

27 К огото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.

Lo vedrò io stesso; i miei occhi lo contempleranno, e non un altro. Il mio cuore si strugge dentro di me.

28 А ко кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!

Se dite: "Perché lo perseguitiamo?" quando la radice di questi mali si trova in me,

29 Т огава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.

temete per voi stessi la spada, perché l'ira porta la punizione della spada, affinché sappiate che c'è un giudizio»